План на урока:

1. Материални и писмени източници на информация за миналото

2. Записване на историческото време

3. Българските корени

        а) Траки               б) Славяни          в) Прабългари              

4. Българското общество през Средновековието

А) Хан Аспарух - създателят на българската държава

Б) Хан Тервел - спасителят на Европа 

В) Хан Крум - законотворецът

Г)  Хан Омуртаг - величавият строител и реформатор

Д) Хан (княз) Борис I - покръстителят на българите

E) Цар Симеон I - златният век на българската книжнина

Ж) Цар Петър I - миролюбивият дипломат

З) Цар Самуил - славният войн и сърцат родолюбец

И) Братята Асен и Петър  - освободителите на България

И) Цар Иван Асен II  - разширителят до три морета

К) Цар Иван Александър  - втори златен век на българската книжнина

Л) Търновското и Видинското царство

5. Българското общество в Османската империя

6. Българското общество през Възраждането

7. Паметници и паметни места в България

Българското общество през Средновековието

           а) Хан Аспарух - създателят на Първата българска държава

Хан Аспарух заселил българите на север от река Дунав - в областта Онгъл. Така българите станали съсед на Византийската империя. 

Византийският император Константин IV Погонат предприел през 680 година голям сухопътен и морски поход срещу българите, които навлезли във византийските провинциални земи. Византийската войска достигнала поселищата на прабългарите в Онгъла и започнала военни действия срещу Аспаруховите войски. Хан Аспарух оттеглил своите войски в свое укрепление на остров Певки, за да ги предпази от многобройния враг. Византийците обсаждали укрепения лагер в продължение на четири дни. Византийският император тръгнал да се лекува. Това било разтълкувано от войските му като опит за бягство и повлияло негативно на бойния им дух. Византийските войски започнали отстъпление и последвало огромно поражение. 

Византия била принудена да сключи мирен договор с хан Аспарух. Сключването на този мирен договор, към края на лятото на 681 година, се приема за официално признаване на съществуването на българската държава. За столица било избрано селището Плиска в Дунавската равнина. Българи и славяни заживели в обща държава, управлявана от българите, които дали и името на държавата.

   б) Хан Тервел - спасителят на Европа

          Наследникът на хан Аспарух - хан Тервел, помогнал на детронирания византийски император Юстиниан II Ринотмет през  705 година да си върне престола. В знак на отплата и благодарност, византийският император предоставил областта Загоре на хан Тервел. Това се превърнало в първото териториално разширение на българската държава на юг от Стара планина. Българският владетел бил възнаграден и със скъпоценности, подробно описани във византийския сборник Свидас от Х век. Хан Тервел бил приет в императорския дворец, където е увенчан с кесарска корона и е наметнат с императорска хламида.

                          През 717 година, осланяйки се на подписания договор с България, Византия се обръща към Тервел, за да дири помощ срещу арабите, които обсадили Константинопол но суша и по море.   

Българският владетел хан Тервел изпратил конна и пехотна армия. Българите обсадилите Константинопол. Наложило се арабите да бранят своя тил и се превърнали от обсаждащи византийската столица - в обсадени от българската армия.  Зимата утежнила положението на арабите. Болестите, гладът, премръзването станали ежедневие за арабската войска. 

През 718 година арабската едногодишна обсада на Константинопол приключила безславно. На 15 август 718 година арабите свалили обсадата. Оцелелите арабски войски се оттеглили, а българите играли съдбоносната роля за осуетяване на  създаването на арабско предмостие към Европа, признавано от всички хронисти на онова време. 

Хан Крум - законотворецът        

Хан Крум разширил държавата като завладял нови съседни територии. През 809 година хан Крум изненадващо обсажда крепостта Сердика и я превзема. Тази победа включва в България града, който днес е българска столица. В Константинопол са попарени от тази победа и император Никифор I Геник крои военен план за пълно унищожение на България. 

През 811 година Никифор I Геник събира огромна елитна византийска войска край крепостта Маркели. Води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Хан Крум решава да не мери сили с голямата армия и предлага мир, който византийският император отказва. Хан Крум напуска столицата, като оставя около 12 хиляди души да я защитават. В едно от военните стълкновения, византийският император Никифор I Геник превзел българската столица Плиска, ограбил я и я опожарил. След завладяването на владетелската резиденция, хан Крум отново предлага мир, но византийският император отново отказва.

Крум бил разгневен - както от отказа на византийския император да сключи предложения от него мир, така и от жестокостите, грабежите и произвола, който византийците си позволили в българските земи. Българите заградили планинските проходите с дървени прегради, укрепления, насипи и ровове. Те направили засади в тесни места, а Крум събрал голяма войска като включил както жените, така и по-големите деца. Устроил засада във Върбишкия проход на Стара планина и причакал византийците.

През нощта срещу 26 юли 811 година, в теснините на Върбишкия проход, хан Крум нападнал византийските войски и нанесъл страшно поражение. Загинали много видни византийски придворни и военачалници. Дори византийският император бил убит. В битката хан Крум постигнал толкова грандиозна победа, че след нея започнали да наричат българския владетел Крум Страшни. 

Хан Крум укрепил вътрешно държавата. Създал първите писани общовалидни закони. Направил и първи стъпки към административна реформа.  Управителите на новите области били назначавани пряко от владетеля, а не били племенните вождове на славяните. 

Хан (княз) Борис I - покръстителят на българите

В началото на своето управление, владетелят навлиза в серия от безуспешни военни конфликти със съседите, в които българската държава не побеждава нито един път. В един от походите престолонаследникът Владимир Расате, заедно с 12 боили, попада в плен. От скръб по сина си,  българският владетел сключва мир.   

Пораженията на бойното поле коренно променят стратегията на владетеля. Той прозира необходимостта от приемане на християнството и утвърждаването на писменост на роден език - като форми за издигане на престижа на българската държава. Покръстването на българския владетел е предшествано от покръстване на българските пратеници, които били пратени в Константинопол за подписване на мирен договор. Към България била изпратена духовна мисия, която да реализира приобщаването към християнството. 

В началото на 864 година византийски духовници покръстили хан Борис I и семейството му, с което стартирало покръстването на българите. След покръстването българският владетелят заменил езическата титла хан със славянската титла княз. Приел и кръщелното име Михаил - произхождащо от името на тогавашния византийски император, който се явявал негов формален кръстник. Покръстването имало за цел пълното религиозно обединение между славяни и прабългари и преодоляването на религиозните различия между тях. Започнал процес на изграждане на единна културно-религиозна общност.

Процесът на приемане на християнството не преминал плавно. Сред народа и болярите се зародила се опозиция. Бунтът срещу покръстването избухнал в десетата комитата. Болярите разбунтували народа - срещу княза. Бунтовниците се събрали около двореца в Плиска с намерението да го убият. Княз Борис I бързо успял да потуши бунта, заедно с верните си боили. Наказал със смърт 52 боляри. Бунтът подтикнал българския владетел бързо да уреди въпроса със статута на българската църква. Стремял се да постигне независимост и сигурност.

На 4 март 870 година, князът извоювал  самостоятелна българска църква. Осмият Вселенски събор постановил българската църква да бъде обособена като автокефална архиепископия, под върховенството на Константинополската патриаршия.

През 886 година, княз Борис I  приел в България учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, коита били прогонени от Великоморавия. Той създал условия за развитието на две книжовни средища - в областта Кутмичевица с център Охрид и с център Плиска. Климент и Наум започнали широка книжовна дейност. Климент обработил оригиналната глаголица, за да бъде по-лесна и достъпна за писане  и така възникнала кирилицата. Под ръководството на Климент и Наум се преписват и размножават основните славянски богослужебни книги. 

Българското общество в Османската империя

        В края на 14. век българите станали част от Османската империя. Османците започнали да налагат  нова вяра - ислям. Разрушили църквите или ги превърнали в джамии. Книжовните школи били унищожени. Голяма част от българската книжнина била скрита в манастирите, а част от нея - била пренесена в Русия. 

          Населението се деляло в зависимост от вероизповеданието на мюсюлмани и рая. Немюсюлманите нямали право да носят цветни дрехи и оръжие. Работили безплатно на османските управници. Плащали повече данъци.

          Българите не се примирили със съдбата си. Вдигали въстания, но не успявали да се освободят от чуждата власт. През 15. век започнали да се появяват закрилници на християнското население - хайдутите. Те се събирали на дружини, предвождани от войводи. Обикаляли планините от ранна пролет до късна есен. Нападали османски отряди.  Взетите средства раздавали на бедните.

Българското общество през Възраждането

         В края на 18. век развитието на българите навлязло в периода на Възраждането. Появило си желанието за развитие на просветата, културата, стопанството, а копнежът по извоюването на свободата постоянно растял. Монасите се превърнали в първите будители, защото именно в манастирите се съхранявала книжнината. Те събирали сведения за българската история. През 1762 година Паисий Хилендарски написал книгата “История славянобългарска”. В нея той разказал за величави личности и събития от българската средновековна  история. Софроний Врачански направил първия препис на книгата на Паисий. Той написал и първата печатна книга на говорим български език.

        През 1824 година доктор Петър Берон написал първия Буквар с разкази за непознати земи и животни. През 1835 година Васил Априлов открил първото българско светско училище в Габрово и написал първия учебник по български език.

       След дългогогодишна борба, българите успели да завоюват пред 1870 година независима от Цариградската патриаршия - българска църква, а духовен ръководител станал Антим I.

                  Георги Раковски съставил няколко плана за освобождение на българските земи.

                  В Букурещ Любен Каравелов създал Българския революционен централен комитет, в който активно участие взели Христо Ботев и Васил Левски.

            Васил Левски обиколил много български села и градове, за да изгражда тайни комитети за подготовката на общо въстание срещу османската власт. Бил заловен от османците, осъден, а на 18 февруари 1873 година бил обесен от тях край София.

              На 20 април 1876 година избухнало Априлското въстание. В Панагюрище Райна Попгеоргиева развяла  знаме с надпис “Свобода или смърт”. Георги Бенковски обикалял селата със своята хвърковата чета, за да вдига населението на бунт. Въстанието продължило до средата на май. В него участвали хиляди българи. Силите били неравни. Въстаналите села едно по едно били превзети и опожарени, въстаналите българи - убити.

          Христо Ботев преминал с четата си от 200 души река Дунав при Козлодуй. Във Врачанския Балкан бил прострелян и загинал. От неговата чета живи останали едва десетина души. Заради неговия подвиг и днес на 2 юни отдаваме почит.

             Жестокото потушаване на Априлското въстание предизвикало съчувствите на европейските народи. Руският император Александър Втори обявил война на Османската империя и през 1877 година преминал Дунава, а Свищов станал първият освободен град. Генерал Гурко освободил старата столица Търново. След продължителна обсада на Плевен, градът бил превзет от руската армия. Българското опълчение взело участие на страната на руската армия, носейки със себе си Самарското знаме. В началото на 1878 година генерал Гурко освободил бъдещата нова столица - София. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано бил сключен мирен договор, с което започнал процес на възстановяване на българската държава. 

Паметници и паметни места в България

България пази своята историческа памет, като съгражда паметници на места, директно или косвено свързани с личности, оставили светла диря в българската история. Тя отбелязва с паметни плочи и места, в които са се случвали важни исторически събития.

Задача 2. Кои паметници и паметни места разпознаваш на илюстрациите? Запиши под илюстрацията.