Съединението на Ккяжество България с Източна Румелия

План на урока

Несправедливи решения на Берлинския договор

Подготовка за извършване на Съединението

Защита на Съединението

Значение на Съединението

Несправедливи решения на Берлинския договор

         Берлинският договор от 1878 година определил земите на юг от Стара планина да се включат в областта Източна Румелия с център Пловдив. Голяма част от населението в нея били българи. Това решение на Берлинския конгрес оставило над два милиона българи извън границите на Княжество България. Те живеели заедно с турци, арменци, евреи и роми. Представители на българите поели управлението на Източна Румелия. Затова областта била наречена “Другата България”. Българите се наложили в управлението. Захари Стоянов създал комитет, за да подготви съединението.

Българите на север и на юг от Стара планина не се примиряват с несправедливите решения на Великите сили, които разпокъсват България чрез Берлинския договор. Особено силно е недоволството в Източна Румелия, въпреки че управлението е поверено на българин, няма османска войска и българският език е обявен за официален. Започнала борба за обединение на всички български сънародници. Тя била тежка и дълга. 

Подготовка за извършване на Съединението

        След разделянето на българските земи, родолюбиви българи отново се организират в революционни комитети. Един от тях е Захари Стоянов, който бил помощник на апостолите и деен участник и в Априлското въстание. Целта им била обединението на всички български земи. Най-напред планират съединението на Княжество България с Източна Румелия. Българите от всички земи подкрепили борбата за обединение.

                 Съединението е осъществено на 6 септември 1885 година от революционните комитети и войската на Източна Румелия. Княз Александър Батенберг пристига в Пловдив, бил посрещнат тържествено там  и поел управлението на областта. Чрез специален документ той провъзгласил себе си за княз на Северна и Южна България. Така българите сами и по мирен начин осъществили обединителното дело.

Филм за Съединението виж тук https://www.youtube.com/watch?v=oUFlQeU0zNc&t=251s.

Защита на Съединението

             Съединението предизвиква спорове между Великите сили. България е заплашена от война с Османската империя, която иска да върне правата си над Източна Румелия. Българските войски се разполагат по южната граница. Сърбия обявява, че ще признае Съединението само ако получи български земи. На 2 ноември сръбският крал Милан обявява война на България.             

           На 14 ноември 1885 година започва Сръбско-българската война. Българската армия по това време била съсредоточена на юг, тъй като се очаквал въоръжен конфликт с Османската империя. Защитата на българските земи срещу сърбите поели доброволци и малобройни военни части. Те забавили сръбското настъпление към София. Сърбия разчита на бърза и лесна победа, защото армията ѝ е много по-добре въоръжена и по-опитна от българската. Това не се отразява на бойния дух на българските войници и те спират сръбското настъпление. Решаващи се оказват българските победи при Сливниц, Драгоман, Видин, където българските войски постигнали славни победи.                  

                 Българската войска е изграждана в продължение на 6 години при ограничени финансови възможности. В навечерието на Съединението има около 40 хиляди обучени войници. Към редовната войска се присъединяват опълченци и доброволци, с които армията наброявала 100 000 души. Русия изтегля офицерите си и младата българска войска остава под командването на все още неопитни капитани и майори. Българската пехота разполагала със стари пушки. Боеприпасите и униформите били недостатъчно. Храната се събира главно от доброволно предоставяне на населението и дарения.

               При Сливница сръбските войски са по-многобройни, но българите храбро ги отблъскват в продължение на два дни. На 7 ноември следобед българските части привършват патроните. В падналата мъгла те забелязват в гръб към тях да се приближават войници. Мислят си, че сърбите ги обграждат. В това време се чува българският химн “Шуми Марица”. На помощ са пристигнали първите български части от южната граница.

        Българските войски преминават в нападение на сръбска територия. Противниковата армия е изправена пред пълен разгром. Великите сили се намесват и принуждават България да прекрати военните действия. Победата в Сръбско-българската война има огромно значение за признаването на Съединението. То е признато след победата на българите в Сръбско-българската война.

Значение на Съединението

      Съединението е едно от най-великите събития в българската история.То открива нови възможности за развитие на българската държава. Дава увереност на българите да се борят за присъединяването на всички български земи извън пределите на България. След признаването на Съединението продължава борбата за обединение на  българите, останали извън пределите на княжеството. Българското общество вярвало, че скоро със свобода ще се сдобият и намиращите се под властта на султана българи в Македония, Мизия и Тракия.

         Княз Александър Батенберг се отказал от престола след натиск от страна на Русия. Филм за военния преврат можете да видите тук:   https://www.youtube.com/watch?v=7ul4zAapn-g&t=1s .

През 1887 година бил избран нов княз на България - Фердинанд Сакскобургготски. Той назначил за министър-председател на новото правителство Стефан Стамболов. Започнало бурно развитие - откриване на банки, фабрики, търговски дружества. Появили се електрическото осветление, трамваи и автомобили.