Урок 11. Търновската конституция

Търновската конституция

План на урока:

Всепризнатият майстор Никола Фичев

Учредителното народно събрание

Проектът на конституцията

Приемане на търновската конституция

Строителите на Княжество България

Промени в България след Освобождението

Всепризнатият майстор Никола Фичев

Никола Иванов Фичев е велик български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар. Той създал емблематични за Българското възраждане сгради.

Портрет на Никола Фичев

Никола Фичев оставя повече от 50 сгради и съоръжения, а творенията му с отличават с леки конструкции и елементи. Построил е сгради, църкви, мостове, изпълнени в бароков стил, но с вплетени в тях елементи от възрожденската символика - клонки, нимфи, грифони, лъвове, орли и други.

Майсторът дочаква Освобождението. Назначен е като архитект на Търново. Той казвал: “Можете да сте господари на всичко или роби на всички - от вас си зависи. Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове - да ви събират!”

Никола Фичев умира 15 ноември 1881 година.

Мост над Дряновска река, Дряново.

Покритият мост в Ловеч

Църквата “Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново

Учредителното народно събрание

Учредителното народно събрание е първото народно събрание, проведено в България след освобождението на България от османско владичество. То е свикано на основание на чл.4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. Свикано е от императорския руски комисар княз Александър Дондуков- Корсаков. То трябвало да изработи конституцията, в която е утвърдено държавното устройство на Княжество България.

Българският майстор, който построил сградата, в която се провела Учредителното събрание, бил Никола Фичев, който създал собствено семейство и живеел в Търново. Сградата била използвана като конак по време на османското владичество.

Учредителното народно събрание заседава от 10 февруари до 16 април 1879 година в старата българска столица Търново, където пристигат 229 народни представители, от които 117 са избрани по звание - това са висши духовници и представители на административни съвети и съдилища; 88 са избрани от народа; 5 са представители на учреждения и дружества; 19 лица са назначени от княз Дондуков-Корсаков. Всички народни представители обаче не са случайни хора, а са завършили висше образование в Русия или Западна Европа. В редиците им имало участници в националноосвободителното движение преди Освобождението. Имало представители на възрожденската интелигенция, учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари. Въпреки дългото османско владичество, българският народ бил в състояние на излъчи свое достойно просветено представителство.

Гравюра, изобразяваща заседание на Учредителното събрание в Търново.

Учредителното събрание е тържествено открито на 10 февруари 1879 година от княз Александър Дондуков - Корсаков. То заседавало в сградата на бившия турски конак в Търново. Тя била дело на великия майстор Кольо Фичето. Откриването се случило в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор, а в своята реч княз Александър Дондуков-Корсаков подчертал пълната свобода, която се предоставя на депутатите, за да да изпълнят основната цел - да разгледат и гласуват конституцията на Българското княжество.

Проектът на конституция

Проектът за конституция, който е предложен за обсъждане в Учредителното събрание (наречен “Органическия устав”), е руски проект, изработен от комисия под ръководството на Сергей Лукиянов, който бил юрист, участник в Руско-турската война. Като основа са приети действащите вече конституции в Румъния и Сърбия, но e взето мнението за бъдещото държавно устройство и на видни български общественици чрез приложен въпросник.

След изработването на проекта, той е изпратен в Русия за одобрение и на 27 декември 1878 година е върнат в София. В Учредителното събрание този документ е преразгледан от комисия, която излиза с доклад, в който се подчертава значението на свободата на действие, говорене и мислене като най-значимия основополагащ принцип. Други важни принципи са равенството пред закона; принципът на самоопределението; принцип на неприкосновеност на личността, жилището, собствеността и кореспонденцията.

Приемане на търновската конституция

След доклада на комисията повече от 20 дни депутатите обсъждат подробно конституцията, член по член. Заменя се заглавието на документа “Органически устав” в “Конституция”. Приело се въвеждането на задължително и безплатно начално образование. Въвела се забрана на мъченията и свобода на печата. По много въпроси имало горещи дебати, но на 16 април 1879 година Търновската конституция е гласувана и подписана, когато и влиза в сила.

Новата конституция утвърждава принципа на разделение на властта, равни права на гражданите; свобода на словото; избор на религия; неприкосновеност на личността и имота; избирателно право; задължително начално образование. Начело на Княжество България стои държавен глава (княз). Законодателна власт /Обикновено народно събрание и Велико народно събрание/; изпълнителна власт /Министерски съвет/; съдебна власт /съд/. Търновската конституция е в сила до 1947 година.

След приемането ѝ Учредителното събрание се саморазпуска. По време на заседанията се взело решение за преместване на столицата от Велико Търново в София, където е и седалището на временното руско управление. Предложението било направено от Марин Дринов. София официално станала столица на Княжество България на 4 април 1879 година.

Корица на Търновската конституция

Търновската конституция съдържа 22 глави. Те поставят началото на съвременната българска държавност. Отделено е значително място за свободите и правата на гражданите. Законодателната власт е предоставена на монарха и народното представителство. Изпълнителната власт принадлежи единствено на княза. Той е свещен и неприкосновен.

Портрет на Александър Батенберг

Художник: Конрад Вилхелм Дилиц

На 17 април 1879 година - ден след приемането на конституцията, Учредителното събрание започва да работи като Първо Велико народно събрание, което има една единствена задача - да избере държавен глава.

В рамките на един ден депутатите утвърждават предварително съгласувана в Великите сили кандидатура. Тя произхожда от стар благороднически род, който има две разклонения в Европа. Племенник е на руския император Александър Втори, а един от братята му е женен за дъщеря на английската кралица Виктория. Родът е свързан и с испанския и с шведския кралски двор.

Избраният 22-годишен княз Александър Йозеф фон Батенберг, служил в руската армия и участвал в сраженията по време на Руско-турската война.

Строителите на Княжество България

За две десетилетия след Освобождението България достигнала значителен напредък. Строили се железопътни линии, фабрики, обществени сгради, мостове, училища. Страната разполага със силни политически личности, сред които Петко Каравелов, Стефан Стамболов и др. България станала най-бързо развиващата се страна на Балканския полуостров.

Константин Иречек е чешки историк, български политик и министър на Народното просвещение, автор на първия академичен труд по история на България, член на Виенската академия на науките. Роден е през 1854 година във Виена в семейството на чешки интелектуалци. Завършва история в Карловския университет. Специализира история на славяните, а дисертацията му е озаглавена “История на българите”. През 1879 година по покана от българска страна заминава за Княжество България, където е назначен за министър на новосъздаденото Министерство на народното просвещение.

Марин Дринов е роден в Панагюрище през 1838 година. Учи в духовната семинария в Киев и в Московския университет. Той завежда отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България след Освобождението.

Създава правописни правила, които са залегнали в първия официален български правопис. Той е и един от създателите на Търновската конституция. По негово предложение София е избрана за столица на Княжество България.

По негова инициатива започват промени в учебното дело. Възстановяват се училища. Възникват нови. Възникват много нови читалища и библиотеки в различни български селища.

Априловската гимназия е основана от Васил Априлов. Тя е първото училище, което въвежда така наречената “Взаимоучителна метода”, при която по-големите и напреднали ученици обучават по-малките. Учителят обучава по-големите ученици и следи развитието на по-малките.

Първото класно училище е основано от Найден Геров в Копривщица. Децата се делят на класове в зависимост от тяхната възраст, а един учител отговаря за клас, в който може да има до 30 ученици.

Първото девическо училище е открито в Плевен от Анастасия Димитрова. Помещавало се в сградата на църквата “Свети Николай”.

Промени в България след Освобождението

След Освобождението на България през 1878 година настъпват различни промени на политическо, социално и икономическо ниво:

Приета е Търновската конституция, която определя устройството на княжеството.
Българското княжество е монархия с народно представителство.
Князът е върховен представител и глава на държавата. Той е върховен началник на военните сили. Утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони. Той може да смекчава, отменя наказания и да помилва престъпници.
Правата на собствеността са неприкосновени.
Никой не може да бъде наказан без съд и да се наложи наказание, което не е установено от законите.
Първоначалното обучение е безплатно и задължително за всички.
Печатът е свободен и не се допуска цензура.
Жителите имат право да се събират мирно, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат позволение.