Урок 10. Българската държава след Освобождението

Българската държава след Освобождението

План на дигиталния урок:

Санстефанският мирен договор
Граници на българската държава след Берлинския договор
Конституция - същност
Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция

Санстефанският мирен договор

Подписването на Санстефанския мирен договор от граф Игнатиев

На 3 март в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) бил подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 - 1878 г.). Той урежда обособяването на Трета българска държава, след близо пет века на османско владичество в България. Той слага край на османското господство и началото на Княжество България.

Българската държава била възстановена, а голяма част от териториите на Балканския полуостров, населени с българи, били включени в нея. Датата на подписването на мирния договор се превръща в специална дата от българския празничен календар. На нея честваме освобождението на България от османска власт, за което имат заслуга и българските опълченци, които се сражават храбро при боевете на Шипка.

Санстефанският мирен договор изостря силно взаимоотношенията между Русия и останалите Велики сили. Големите европейски държави не го признали, тъй като нямали интерес от нова голяма държава на Балканите.

Граници на българската държава след Берлинския договор

Няколко месеца след подписването на Санстефанският договор, големите европейски държави, наричани Великите сили подписали на 15 юли 1978 година в Берлин нов договор с Османската империя - Берлинския договор. По силата на този договор, земите на Санстефанска България са разпокъсани на пет части:

Княжество България /между река Дунав и Стара планина, както и Софийско/, което имало за столица София;
Източна Румелия /на юг от Стара планина/, което имало за столица Пловдив. Тя била област със самостоятелно управление, но в рамките на Османската империя;
западните земи са дадени на Сърбия;
Северна Добруджа влязла в Румъния;
Македония и значителна части от Тракия били върнати на Османската империя.

Берлинският договор дал мотиви на българите десетилетия наред да воюват за освобождението и присъединяването на всички български земи.

Карта на Санстефанска България

Литография “Разделена България”

Х,дожник: Николай Павлович

След Берлинския договор на картата на Балканския полуостров се появяват две български държави. Княжество България било задължено да плаща ежегоден данък на султана, а управителите на Източна Румелия трябвало да бъдат назначавани с одобрението на османския владетел. Българското общество запазило вярата си, че ще се обедини в рамките на границите, начертани от Сан Стефано. Виждали решението на този въпрос в изграждането на силна държава, която да приобщи разпокъсаните български земи.

Берлинският договор е международен договор, подписан на 13 юли 1878 година. Той урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Той е заключителен документ на Берлинския конгрес и унищожава разпоредбите на предварителния Санстефански мирен договор. Той намалява срока на временното руско управление от две години на девет месеца; преразпределя българските територии; предвижда управлението на държавата да е уредено в Органически устав (конституция); новата държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да ѝ плаща ежегоден данък; има собствено правителство и войска; османската армия няма право да навлиза на нейна територия.

България след Берлинския конгрес (13 юни - 13 юли 1978 година)

Конституция - същност

В първата година след Освобождението Княжество България било управлявано от временно руско управление - от руския княз Александър Дондуков - Корсаков. С общи усилия на българи и руси започнало възстановяването на българската държава. Руският княз помогнал за създаването на органите на държавното управление. Главната му задача било свикването на народно събрание, което да изработи и приеме конституцията на княжеството.

Конституцията е основният закон на всяка държава. В нея се описват подробно устройството на органите за управление на държавата, правата и задълженията на гражданите.

Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция

Бившия османски конак в Търново, в който заседава Учредителното народно събрание през 1979 година.

В началото на 1879 година в старата столица Велико Търново било свикано Учредително народно събрание, за да изработи основния закон на Княжеството. В него взели участие избрани от българския народ представители, които били видни личности - духовници, писатели и др.

На 16 април 1879 година народните представители приели Търновската конституция. Тя станала основният закон на свободната българска държава и гарантирала демократичното ѝ управление. София била определена за столица на Княжество България. Конституцията определя органите на държавно управление, създаването на армия, полиция и въвеждането на задължително начално образование, неприкосновеност на частната собственост. Било въведено четиригодишно задължително и безплатно образование.

Корица на Търновската конституция

Александър Първи Батенберг

След неговата смърт през 1893 година тленните останки са положени в специално изградена гробница в центъра на град София.

Според Търновската конституция начело на държавата стои княз. Той следва да управлява с помощта на правителството. На 17 април 1879 година, след приемането на конституцията, народните представители избрали първия български княз след Освобождението - княз Александър Първи Батенберг. Виликите сили и Русия одобрили избора. Князът бил начело на България от 26 юни 1879 г. до 26 август 1886 година, когато след военен преврат подписва абдикацията си.

Той участва като доброволец в Руско-турската освободителна война. Офицер е в отряда, предвождан от генерал Гурко, който взима участие в някои от най-тежките и решаващи изхода на войната сражения.

Роден е на 5 април 1857 година във Верона /Италия/ в семейството на германски принц. Има близки роднински връзки с руския цар и английската кралица. Той е племенник на руската императрица и кръщелник на царя - освободител Александър Втори и става първият монарх на Третата българска държава, когато е на 22 години.

През лятото на 1879 година княз Александър Първи Батенберг назначил първото правителство, начело на което застанал Тодор Бурмов.

С приемането на конституцията се слага началото на демократичното развитие на държавата. Създава се върховен орган на държавата - Народното събрание. В него участват избрани от народа представители. То контролира работата на правителството, а Министерският съвет отговаря за управлението на страната и прилагането на законите. Българите получават широки граждански права - могат свободно да изразяват мнението си и да създават организации /политически партии/, които да защитават техните интереси. Могат свободно да изповядват религията си.