Повикаха веднъж и Коса

да реже лозе.

„Хайде с нас!“

„Не мога днеска! Сламки нося,

гнездо строя — зает съм аз!“

Щом ред дойде да се копае:

„Ела!“ — повикаха го пак.

„Не мога… Тю, да се не знае!

Яйца ще снасям, няма как!“

„Бре, Косе! — викнаха от пътя —

Ще прашим! Да не губим ден!“

„Ох, нямам време!

Днеска мътя,

да иде други вместо мен!“

„Ела да връзваш!“

„Пилци храня,

ще дойда следващия път!“

„Ей, ще плевим…“

„Днес гости каня —

децата взеха да хвърчат!“

Щом гроздето узря добре,

повикаха го да бере…

„Веднага! Тук съм!

Тръгвам, братя!

Ей на̀ — забирам и децата.“