Мушмулата в двора
Баба днес постави ми задача
да откъсна мушмули в здрача.
Ще приготвя конфитюр за нас,
за да хапвам вкусно сутрин аз.
Бързичко към двора отърчах
без напътствия да чакам, ах!
Шетах сред дървета многобройни,
разпален дирих плодовете знойни.
Бродих в шемет - пълно е с лехи!
А мушмули не виждах там, уви!
Взирах се и в шумките до здрач,
но плодове пак нийде не видях!
Върнах се при баба тих и плах,
зная, че не ще да ям пердах,
но неудобно ми е даже да съобщя,
че не нося туй, що дълго чака тя.
Баба ми се смее с пълен глас!
- Плодове ли не намери?! Ах!
Ела ми, пиленце, ще ти разкажа
и що е мушмула - ще ти покажа!
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.