Имаше една Нула

кръгла като О,

тя не беше сторила

никому зло,

но тъй като нямаше стойност, горката,

щом я съглеждаха, пищяха числата:

— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —

да не би да ги видят със нея.

Но ето, тя срещна числото Едно,

което не беше с много стойност и то

и също се чувстваше жалко,

понеже бе много малко.

И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —

И купиха двамата една стара кола

и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.

И ето:

Четворката, Двойката, Тройката

веднага изменят си стойката,

Пет усмихнат ги гони,

Шест им прави поклони.

Какво бе се там случило?

Десет бе се получило.

(Нали колата бе малка,

само с една седалка,

от Единица

наред със Нула

Десетица

се бе надула).

И стана тъй, че оттогава

за Нулата потръгна слава,

всички цифри я канеха,

подир нея се кланяха

и я хвалеха гласно

и я слагаха вдясно

(защото тайно

беше ги страх,

да не мръдне случайно

на ляво от тях!)

и изобщо извадиха те заключение

че и малките нули имат свое значение.