"Когато дядо ходил на училище" - адаптация на Н. Дармонева 

     Един дядо и една баба живеели в голяма немотия в стара, схлупена къщурка край река Ада. Те едва свързвали двата края. Годините им натежали, вече не можели да изработват прехраната си, както го правели на младини. В схлупената си къщурка те студували, гладували и се чудели на какво се дължи тежката си съдба. Стигнали до извода, че изпитват затруднения, защото са останали безкнижни, което ще рече неграмотни. Забелязали, че онези, които са ходили на училище, се замогмат с лекота и на стари години добруват. Като не можели да измислят друго, решили дядото да тръгне на училище. Надявали се така да им потръгне, че да забравят за дълговете си.

     Речено-сторено. На следващата сутрин дядо Ставри станал рано сутринта, както правели малчугани от селото, преди да тръгнат към школото. Измил си лицето, вчесал си мустака, от страх се прекръстил и застанал на прага на клетия им дом, да чака своята стопанка да го изпроводи и да плисне канче вода за късмет. Баба Тонка изтупала праха от палтенцето му, пригладила бялата му като сняг коса и на изпровождане, заръчала на мъжа си - щом иде в училището, да си отваря широко очите и ушите, да не изпуска важните неща. За всеки случай целунала дядо Ставри по челото, както правели майките, които за пръв път изпращали децата си на училище.

   Тръгнал дядо Ставри по пътеката, подпирал се на тояжката, а покрай него се стрелкали деца от махалата, подобно на звезди в небесен свод. Искали да им даде път, че ще закъснеят, а училището никак нямало да ги чака. Възрастният човек хем не искам да им се пречка, хем се тревожел, че може да закъснее и да го върнат да си ходи у дома. Ускорил крачката и гледал да догони малчуганите. Още не бил стигнал, но отдалече видял зеления каскет на учителя Радев да се върти във всички посоки, докато покрай него се стрелкали като лястовици десетки гръмогласни ученици. 

    Скоро дядо Ставри застанал мирно пред учителя, за да подрави най-учтиво. Даскалът се зачудил какво го води насам, помислил си че дири внучето си. Изненадал се, когато разбрал че старецът иска да стане ученик, за да открие как може да забогатее на стари години. Не успял да отпрати стареца и го пуснал в класната стая да види как се учат другите деца.

     Седнал дядото на един чин, редом с другите деца. Стоял мирно, не смеел да мръдне. На дъската учителят чертаел - формули, схеми, диаграми, матрици. Старецът нищо не разбрирал.  Спомнил си как баба Тонка му заръчала да отваря широко очите и ушите си. Отварял ги твърде широко, ама пак нищо не разбрирал. Едвам дотраял да свърши непосилния учебния ден и се затътрил нерадо към дома. Върви угрижен, подпира натежалото си тяло на кривата тояжка и погледнал тъжно прашната пътека, която скоро щяра да го отведе до неговата стопанка. Изведнъж, пред уморения му взор се появила твърде шарена кесийка. Навел се дядо Ставри, вдигнал я с треперещи ръце, отворил я и що да види - торбичката била пълна със златни парички. Блеснали сълзици в очите на човека. Разбързал се да стигне до дома. Още от двора се похвалил на бабата, че учението е дало резултат - веднага му се е отплатило пребогато. Баба Тонка плеснала с ръце, втурнала се да посреща вестоносеца. Дядото бързо се изучил, нямало нужда вече да ходи на училище.

        На другия ден се разчуло, че местният богаташ дири пари, дето загубил нейде из селото. Ходил напред- назад из селото, разпитвал хората дали някой не е виждал някъде неговите пари. Стигнал и до къщата на бай Ставри. Попитал и него дали не е намирал нейде някога пари. Бай Ставри му отговорил, че е намирал пари някога и нейде. Това се било случило точно, когато се прибирал от училище. 

        Богаташът много се разочаровал да чуе това. Пресметнал, че дядо Ставри е толкова стар, че самият той още не е бил роден, когато дядото е бил дете, та да ходи на училище. Затова веднага обърнал гръб на стария човет и се отдал да прави сметки как да увеличи богатството, което му оставало.