В труд и мъка вече мина цяла учебна година. За изпит настана време. Просветители големи; госпожица Жерафина, премъдрият Папагалчо и умният цар Лъв първи учениците събраха и почнаха да изпитват. Лъвът въпроси задава, а другите преценяват.

— Мирно! Почвам! — виква царят. — Марко пръв ще отговаря. Ти ще кажеш, Магарине, как по тесен мост ще минеш?

Магарини глас провлече и в миг отговор изрече:

— Тази работа е проста. Ще застана аз пред моста и ще чакам упорито друго време по-честито: умни люде да пристигнат, по-широк мост да издигнат!

— Браво, браво!

— Имаш право!

— Стига, стига, Магарине! Славно бъдеще те чака!… Сега ти излез, Мецано!

Рипна Меца тежкокрака, вън пред масата застана. Лъвът й въпрос задава:

— Кажи ти сега, Мецано, как ще станеш сутрин рано, без часовник да те буди?

— О, царю, недей се чуди! Твоят глас това ще стори.

— Да, добре ми отговори. Нали е така, другари? Папагалчо, Жерафина дружно викнаха двамина:

— Точно така, господарю! Меца за шест отговори!

Лъвът дигна глас и рече:

— А ти, Зайо, я кажи ми, как се бяга по сняг зиме?

— Със ски, о, царю честити.

— Браво, Зайо знаменити!… Патаран сега ще каже как враг страшен сам ще смаже.

— Със атомни бомби — прас — в миг ще пръсна всички аз!

— Браво! — възхити се царят. — Смел юнак тъй отговаря! … А ти, Жабуранке мила, разкажи със каква сила се превзема крепост здрава?

— Само с врясък това става! Вряк! — И за-млъква всеки враг! После пак — вряк, вряк, и пак вряк! И умира всеки враг. Така крепост се събаря.

— Да, отлично! — рече царят.

— Много добре отговаря — потвърдява Жерафина.

Папагалът заповтаря:

— Отговаря, отговаря!

Най-подире лъвът става, последен въпрос задава:

— Ти кажи сега, Овчице, твойта кротичка душица вълците как укротява?

— С ум аз всичко надделявам.

— Виждам как със ум се бориш! Лъвът стана и изрече:

— Нека всеки да се учи, ум и разум да получи! Да сте живи, мои мили! Със такива славни сили се печели чест и слава! Слънчо здраве да ви дава!