България - християнска държава (урок)

План на урока

1. Разпространение на християнството в средата на IX век

2. Предпоставки за покръстването

3. Княз Борис I - покръстител

4. Създаване на отделна църква

5. Дейността на славянските просветители

6. България - огнище на славянската книжнина

Разпространение на християнството в средата на IX век

Християнството има дълга история в Югоизточна Европа, много преди то да бъде възприето като държавна религия в България. Християнството е религия на вярващите в Иисус Христос. То възниква през първи век. В него се проповядвало равенство, мир, обич и взаимопомощ между хората. Постепенно повечето народи в Европа станали християнски.

Източната Римска империя (наричана в науката Византия) през IV век приема християнството като държавна религия. Религията започнала да има водеща роля в обществото и се разпространявала широко сред тракийските племена в рамките на империята, а след заселването на славяните и сред славянските племена. Много преди основаването на България повечето европейски народи били приели учението на Иисус Христос.

В средата на IX век християнството се е превърнало в господстваща религия в Европа.

Предпоставки за покръстването

Народите, които не приели християнството, били възприемани от другите християнски народи като езичници. Към тях се отнасяли с пренебрежение и не ги възприемали за равни. От християнска Византия, новата вяра прониквала и в България. Християнството навлезло и сред българската ханска фамилия. Българските владетели познавали учението, но се отнасяли радлично към него. Едни от тях преследвали неговите последователи, а други проявявали търпимост. Въпреки влиянията повечето българи и християни оставали вярни на своите наследени стари богове. Хан Борис I осъзнал, че изграждането на силна държава, която може да устоява на враждебни действия, преминава през единство във вярата и единение между славяните и прабългарите. Досетил се, че приемането на християнството за обща вяра, ще сближи хората, ще укрепи държавата. Знаел, че недоверието на християнския свят към България ще бъде преодоляно.

Княз Борис Първи - покръстител

През втората половина на 9. век Хан Борис I осъзнал, че християнството може да бъде полезно за неговата държава и ако се приеме от българи и славяни, то ще ги сплоти и ще издигне авторитета на държавата. През 864 година той се покръстил пръв. Покръстили го византийски духовници. Владетелят сменил езическата титла хан с княз. Той приел името на името на своя кръстник - император Михаил III. Нарекъл се княз. След това започнало покръстване на целото население. Българи станало общо име на всички хора на България.

Създаване на отделна църква

Византийските духовници проповядвали християнството сред българското население на гръцки език. Така учението било неразбираемо за народа. За да стане достъпно християнското учение, то трябвало да бъде проповядвано на славянски език. Хан Борис I се постарал да отдели църквата си от чужди влияния. През 870 година Българската църква била призната от другие християнски църкви.

Дейността на славянските просветители


Глаголицата е дело на Константин - Кирил и е напълно оригинална графична система. В нея всяка буква отговаря на един звук, а буквите за близки звукове имат сходни очертания. Глаголицата се разпространява първоначално в Моравия и Панонония, а след смъртта на Методий през 885 година неговите ученици са прогонени от Моравия и намират прием в двора на княз Борис I. Глаголическата писменост процъфтявала в Плиска, Преслав и Охрид, където са открити клаголически надписи.	В края на 9. век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука - кирилицата.

Глаголица и кирилица | National Geographic България

Глаголицата е дело на Константин - Кирил и е напълно оригинална графична система. В нея всяка буква отговаря на един звук, а буквите за близки звукове имат сходни очертания. Глаголицата се разпространява първоначално в Моравия и Панонония, а след смъртта на Методий през 885 година неговите ученици са прогонени от Моравия и намират прием в двора на княз Борис I. Глаголическата писменост процъфтявала в Плиска, Преслав и Охрид, където са открити клаголически надписи.

В края на 9. век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука - кирилицата.

През 886 година княз Борис I Михаил приел учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум и им осигурил възможности да работят свободно и да създадат две огнища на християнска книжнина, написана на славянски език. В столицата Плиска работил Наум, а в Охрид книжовно средице създал Климент. Учениците на Кирил и Методий обучили на славянско четмо и писмо хиляди ученици и свещеници.

Климент разработил нова писменост - кирилица /по името на учителя му Кирил/. Тази азбука била по-лесна за изписване и така станала по-достъпна за усвояване.

България - огнище на славянската книжнина

Превеждали се от гръци църковни книги. Изграждали се книжонти школи.

Въпроси и задачи

1. Какъв принос има княз Борис I Михаил в българската история? Допълни липсващите думи.

Княз Борис I ..................... бил един от най-мъдрите български владетели. Той ............................. българи и славяни. Основал самостоятелна българска ......................... Приел учениците на светите братя Кирил и .................

Ключ: църква, Методий, покръстил, Михаил,

2. Свържи всяка дума с нейното определение.

светци

икона

покръстване

Приемането на християнството и вярата в Иисус Христос.

Хора, които са признати от църквата, че техният живот изцяло е посветен на бог.

Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на религиозно поклонение.

3. Огради само имената на Светите Седмочисленици.

Борис, Кирил, Владимир, Методий, Крум, Климент, Омуртаг, Наум, Тервел, Сава, Аспарух, Горазд, Кубрат, Ангеларий

4. Как славянската писменост помага за приемането на християството?

................................................................................................................................................................