Марина направила снежен човек. На следващия ден тя отишла пак при него. Зад него видяла голяма преспа. Зад нея имало се виждала пътека от стъпки. Зачудила се:"Може ли това да са мечи стъпки?!"

Решила да тръгне по следата. Вървяла, вървяла и се сблъскала с приятелката си Мия. Поздравили се. Мия попитала и двете ли търсят източника на следите в снега. Марина отговорила, че е така. Решили заедно да проследят следите. В този миг и двете момичета погледнали наляво. Видели още стъпки и дружно ги последвали.

Скоро стигнали до едно вековно дърво. Там следата свършвала. Погледнали нагоре. В короната на дървото видели едно сладко врабче. То гледаше с интерес девойките.

Момичетата отправили поглед надолу. Видели, че дървото е заобиколено от голяма пряспа, а в нея се виждала огромна дупка. Там спяла рунтава мечка. Уплашили се и внимателно се отдръпнали назад.

Когато се отдалечили достатъчно, се зарадвали, че са открили отговора на своя въпрос. И двете радостно запели: "Браво на нас!"

После се прибрали. Разказали всичко на семействата си. Те останали смаяни от това, което чули. После радостно продължили деня си.