Снежанка била на седем години, когато открила че обожава снега. Обичала да прави снежни фигури, къщички от сняг, да се спуска със шейна, да се търкаля в снега. Сигурно била кръстена така, заради тази нейна обич към бялото.
Един ден си сложила палтото, взела шейната и излязла. Видяла три деца и тръгнала да се пързаля към тях.
- Здравейте, аз се казвам Снежанка. А, вие?
- Аз се казвам Лили, а това са Митко и Аника.
- Да направим снежен човек! - рекла Аника.
- Хайде! - казали Митко, Снежинка и Лили.
Направили снежен човек и се уговорили да се видят на другия ден.
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.