Домът на Снежинка се намирал в малко селце, до една пещера. Той бил уютен и много просторен. На първият етаж имало две огромни стаи, в които семейството се събирало за вечеря и прекарвало времето си заедно. 

                 Снежинка най-много обичала да стои в своята детска стая. Тя се намирала на втория етаж. Любимото и място било нейното бюро. Там девойката прекарвала почти целия си ден.  Пишела стихове, приказки и разкази. В тях се срещали всякакви животни, но най-вече измислени от самата нея.  

                 След един изтощителен ден на писане, второкласничката внезапно заспала от умора. Дочула камбанен звън и видяла жълти светлинки в небето.  Сторило и се, че вижда Дядо Коледа. Отишла до прозореца, за да го посрещне, но навън нямало никого. Само звездите светели на нощното небе. Решила да си легне, но отново чула веселите камбанки, които я викали да погледне навън. Изтичала до стаята на своите родители, но те спели толкова дълбоко, че дори да удряла с палка по тиган, нямало да чуят.

                 Тихичко, на пръсти, излезла навън, за да погледне отблизо, но нищо не видяла. Недалеч от дома се простирала иглолистна гора. Оттам се носел камбанен звън. Снежинка решила да се приближи. Колкото повече приближавала гората, все по-тъмно ставало. Звукът се усилвал. Тя го чувала още по-ясно. Навлезла нъвтре в гората и скоро разбрала, че се е загубила. Изправила се пред стара, дървена къщурка. Почукала на вратата. Отворила и старица. Детето попитало:

                - Бабо, моля Ви, приемете ме при Вас! Изгубих се!

                - Ела, скъпо дете, ще се грижа за теб!   

               Родителите на Снежинка се събудили рано сутринта. Отишли да събудят Снежинка, за да започне нейният нов ден приятно и хубаво. Открили, че я няма. Претърсили цялата къща, но не я намерили. Бащата много се притеснил. Майката го успокоила и му предложила да излезат навън, за да я потърсят. Тъкмо тръгнали към гората и ведели възрастна жена да води тяхното дете. Изтичали към тях и прегърнали своето дете. 

                - Мила моя, уплаши ме! Къде беше? - казал бащата.

                - Исках да разбера какъв е този камбанен звън, който чувам от моята стая.

                - Сигурно чуваш камбаниките от шейната на Дядо Коледа. - казала майката. - Скоро ще дойде и в нашия дом!  

              Семейството се прибрало щастливо вкъщи. И наистина Дядо Коледа съвсем скоро посетил детето.