Шахматът със сигурност присъства в училищния живот - като клубна дейност;  като дейност по интереси; като игра, която децата практикуват свободно във времето на своя отдих; като спортно събитие от училищния празничен календар; като спонтанна дейност, възникнала в пресечната точка на интерес на приятелския кръг. 

                   Играта може да бъде разглеждана като мост, свързващ деца от различни възрасти, пол и интереси. Тя стимулира развитието на социалните умения; въздейства положително и дава тласък на когнитивното развитие; създава условия за ускоряване и закрепване на значими качества на вниманието, паметта, волята и личността; оказва благоприятен ефект и върху развитието на социалните обединения, върху възникването и задълбочаването на приятелствата между децата. Чрез играта и гравитирането в полето на този тематичен интерес, детето достига значима социална полза - уплътнява чувството си за принадлежност към значима общност, споделяща насладата на общото занимание и интерес. В действен практически шахматен план, в постоянното и интензивно поставяне на умствени шахматни пъзели, детето се научава да сравнява, анализира, класифицира, дефинира, обобщава; да извежда обосновани предположения и да достига до верни умозаключения и изводи.

                  Играта възпитава у децата: разбиране за спортно майсторство – нагласата да побеждават честно, като се придържат към общоприетите и валидни шахматни норми и спортсменски етикет; готовност да понасят загуба с достойно и чест и да отдават дължимата почит, уважение към достойнствата и постиженията на опонента; зрелостта да вземат отговорно решения и да довеждат всяка проблематична ситуация до успешен, печеливш финал; убеждението, че не следва да се отказват при изправяне пред трудности, а да градят надежден емоционален самоконтрол, чрез който не само да управляват успешно стреса по време и извън играта, но и да регулират поведения като импулсивност и деструктивност, които могат да ощетят развитието на играта и да доведат до загуба на предимството; умения да съставят действен план и целеустремено, настойчиво да работят по изпълнението му до постигането на желаната цел; успешното управление на вниманието - като го поддържа в максимално високо ниво на концентрация, за да може да се справи с анализа на шахматните предизвикателства. Чрез шахматните занимания децата се научават да идентифицират проблемите, да ги анализират, да акумулират решения и да ги оценяват преди да вземат окончателно решение. При деца с проблеми в адаптацията, шахматът оказва благотворно влияние за подобряване на позитивното, награждаващо свързване с околните; подобрява социално поведение и отговор на социални стимули; създава по-добра представа за възможностите и изгражда стабилна основа за самоуважение и почит към другите.

                   Шахматът развива качествата на дълбочинното, гъвкаво, критическо, самостоятелно, бързо, аналитично, логическо мислене, тъй като в динамичния контекст на играта се преминава през циклично повтарящи се фази на анализ и вземане на решения. Шахматистът многократно, в рамките на една партия, може да премине през фазите на сложен когнитивен процес, включващ няколко когнитивни етапа: 1.идентифициране и осъзнаване на проблем, възникващ на шахматната дъска; след което съзнанието на шахматиста извършва 2. анализ на находката, в рамките на което играчът дефинира шахматния проблем и ефектите, които той оказва или предстои да окаже върху постигането на стратегическата му цел в играта; дефинира слабостите и грешките в поведението на опонента; идентифицира своето материално предимство или недостатъчност; фиксира възможности за неочакван обрат, и т.н., което довежда до 3. стартирането на акумулирането на идеи и хипотези за разрешаване на възникналата шахматна дилема, които се апробират абстрактно – визуализират се напред във времето; те се аргументират, сравняват, претеглят, за да се достигне до логически правилно заключение и извод; стига се до фаза 4. - обоснован избор на решение на създалия се проблем на шахматната дъска с ясното съзнание за поемането на осъзната отговорност за последствията от предприетото действие; за да се стигне до финалната част на този сложен когнитивен цикъл – 5. привеждане на алгоритъма на решението в действие на дъската, където става и реалната проверка на хипотезата на решението, която вече е апробирана интелектуално, абстрактно и изцяло в съзнанието на шахматиста. Този сложен когнитивен процес се характеризира с цикличност – извършва се кръгово, отново и отново, тъй като шахматът е сблъсък на два интелекта, опериращи в динамичната среда на шахматната събитийност.

                        Какво представлява шахматът? Има ли място в класната стая? Възможно ли е и необходимо ли е въобще да се говори за системно обучение? Възможно ли е да се случи то в училищна среда или шахматът е самостоятелна, независима дейност на ученици, с която училището няма и не може да има ангажимент? Възможно ли е шахматът да се изучава в контекста на училищната извънкласна или дори – задължителна програма? Как един стандартен учител би могъл да организира успешна извънкласна дейност по шахмат? Какво трябва да включва това обучение? Какво трябва да бъде съдържанието и как да е подредено тематично? Какви специфични методи и материали могат да се използват? Шахматните знания и умения приложими ли са в други сфери на живота или са изолирани и приложими само в рамките на играта? Именно това са въпросите, които ме вълнуват в тази разработка и желая да засегна тук.

                   Когато говоря за системно обучение по шахмат, имам предвид, че то е процес, който преминава през отделни, стъпаловидно разположени, взаимнообусловени и зависими етапи, в рамките на които обучаващият се следва да получи йерархично подредени (от по-простото към по-сложното) взаимо изводими и взаимозависими знания. Той придобива специфични шахматни умения и навици и това се случва паралелно на развитието на неговите когнитивни, социални и емоционално-волеви качества, които служат на играта и са необходими за успешното и практикуване. Този обучителен процес следва да бъде обоснован, целенасочен, структуриран в система и да гарантира задълбоченото и пълноценно изучаване на древната практика.

                         Ученето на шахмат може да става и ситуативно, както често се случва в живота. Детето натрупа известни познания и умения от наблюдението на други значими за него хора и в рамките на това наблюдение осъществява своите собствени открития и заключения, усвоява частично или отложено определени шахматни концепти. Но това шахматно развитие има случаен и стихиен характер. Често в него липсва онази дълбочина, която шахматът дава на ума и личността.