Баба Дора живяла в стара, схлупена къщурка. Имала чудна градина с плодни дръвчета. Вечер събирала ябълки и круши. Подреждала ги старателно в кошници. Поставяла ги до стълбите на своя дом.
Сутрин възрастната жена заставала пред портата на своя дом да продава вкусните плодове. Покрай нея минавали много хора, които си купували свежи ябълки и круши. Тя им се усмихвала и им казвала: "Приятен ден!"
Пред нея един ден застанал Любо. Той харесал една ябълка, но нямал пари, за да си я купи. Баба Дора познала какво си мисли детето и му казала:
- Вземи я! Тя е поставена там специално за теб! Твоя е!
- Благодаря ти, бабо! Мога ли да ти помогна с нещо? Искам да ти занеса дърва до камината! Може ли?
Любо пренесъл дървата на баба Дора и тя му благодарила за помощта!
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.