Оригинален текст, поместен

 в "Буквар", изд. Рива, с. 88

`      Щурчето Свирчо се прибра вкъщи. Навън валеше силен дъжд. Нищо сухо не остана по него. Щурчето запали огън в огнището.

       - Сега ще стане горещо! Ще се изсуша и ще си легна!

       Така  мислеше Свирчо. Протегна ръце към огнището.

       Изведнъж някой потропа на вратата.

       Кой ли беше в този нощен час?

Продължение, създадено чрез 

колективното усилие на 1."В" клас

             Свирчо отвори портата и видя своята приятелка Кари. Косата `и беше мокра, а от крилцата `и се стичаше вода.

           - О, цялата си мокра! Влизай бързичко на топло! Ще ти направя чай, за да се сгрееш!

           - Благодаря ти, Свирчо, много си мил!

            Приятелите веднага влезнаха във всекидневната. Свирчо свари ментов чай. Сервира топлата напитка с мед, лимон и курабийки. Пиха чай и си говориха сладко-сладко.