Врабчо се събудил твърде гладен. Врабецът се криел в клоните на една елхичка. Реши незабавно да слезе, за да п отърси храна. На една голяма поляна срещнал засмян снежен човек. Попитал го:

              - Кой си ти? Усмихваш се! Значи не си лош! Може ли да станем приятели?

             Снежният човек му отвърнал:

              -Аз съм Снежко. И изобщо не съм зъл! И даже - много искам да станем приятели, защото аз нямам никакви другари!

              И двамата се усмихнали и потеглили заедно напред. Врабчо споделил, че е тръгнал да търси храна. Снежко се зарадвал, защото и той търсел същото. Когато открили провизии, изведнъж се озовали пред къщата на дядо Тодор, която се намирала извън селото, на един хълм. Решили да играят на бой със снежни топки. Снежко оцелил Врабчо си една пухкава снежна топка. Той тупнал на снега. Снежко извикал:

            - Добре ли си?

             - Да, добре съм. Имам много сняг под перата. Трябва да се изтупам.

             Врабчо завълтял опашка налямо и надясно и разхвърлял сняг около себе си. Претърколил се в снега отново. Снежко му помогнал да стане. 

             Двамата приятели взели шейната от мазето на дядо Тодор. Пуснали елена от кошарата. Вързали го за шейната и се возили до късно вечерта. Били щастливи през целия ден!