Приложение на таксономията на Блум в шахматното обучение

12.06.2022 09:01

През 1956 година Бенджамин Блум – психолог от Университета в Чикаго, формулира таксономия, подредба, ред на образователните цели, като метод за оценка на ефективността на обучение. Целта е да се подпомогнат преподавателите при класифицирането на учебните задачи, определянето и подреждането на целите на обучението. Тази таксономията е теоретична йерархия на когнитивните умения, при която най-високите нива на познание и мислене включват всички по-долни нива на умения и компетенции. Състои се от шест нива, най-ниското от които включва основното познание, а най-високото предполага абстрактно, сложно мислене. Всяко следващо ниво надгражда предишното стъпаловидно, като нивото на абстрактност постепенно се увеличава.

В моята иновативна разработка прилагам глобално, обобщаващо таксономията на Блум към обучението по шахмат. Така получавам относително стройна система и ред от образователни цели, които поставям съдържателно и методически в прилаганото от мен системно шахматно обучение в началния етап на образование (виж Таблица 1.1.)

Таблица 1.1. Приложение на таксономията на Блум в шахматните занимания по интереси .

1. Знания

1. 1. Когнитивна област

Шахматистът знае, борави с определен обем от шахматни знания – факти, правила, теории, принципи, закони.
Той възпроизвежда необходимото шахматно познание в съответния и необходим момент – от единични, конкретни факти до шахматни последователности и цялостни концепти.

1. 2. Формулировка на общи цели

Познава фигурите, техните специфични движения и възможности; техните силни и слаби страни.
Познава шахматната терминология.
Знае елементите на шахмата.
Знае основните позиционни принципи.

1. 3. Ключови думи, действия

Изброява шахматния набор от фигури, именува шахматните полета; познава законите на шахматното пространство.
Описва елементите на шахмата – пространство, материал, развитие, защита, структура на пешките.
Посочва началните позиция на фигурите, битите полета, относителната стойност на шахматните фигури.
Възпроизвежда комбинации от ходове, водещи до развръзка.
Формулира принципи, значения.
Назовава дебюти, матове, пешечни структури.
Избира съответна на шахматната ситуация тактика, прийом.
Подчертава функцията и значението на избран тактически прийом.

2. Разбиране

2. 1. Когнитивна област

Показва разбиране на смисъла на шахматната материя, която се проявява при обясненията, обобщенията, оценяването на възможностите.
Включва се при интерпретирането на шахматните факти.
Прогнозира развитието на шахматните явления върху шахматната дъска.
Използва информацията от вече изучавани шахматни теми.

2. 2. Формулировка на общи цели

Показва разбиране на шахматните факти, позиции, принципи.
Обяснява същността на тактически прийоми като свръзка, вилица, шиш, двоен удар, открит шах, двоен шах.
Прави предварителна оценка на последствията от своя план.
Оценява последиците от предприетите реални действия.

2. 3. Ключови думи, действия

Преобразува своето шахматно поведение, според променящата се шахматна ситуация.
Защитава своите фигури, своите прогнози, своите стратегически и тактически основания.
Различава, разпознава матови предпоставки.
Оценява относителната стойност на размените, спечеления и собствен материал.
Обяснява шахматните закони на пространството.
Разширява обхвата на основни знания, като ги прилага в нови шахматни ситуации.
Обобщава свои често допускани грешки, извежда правила на поведение при определени шахматни ситуации.
Дава примери на основни шахматни концепти в конкретна шахматна ситуация.
Перифразира, предава със свои думи сложни шахматни концепти.
Прогнозира изхода от шахматната партия в ранен етап от нея. Предвижда развоя от определена шахматна позиция.
Преразказва основни моменти от развоя на партия, на шахматна теория и история, относима към шахмата.
Дефинира шахматни понятия.
Обсъжда варианти на реакция към шахматна атака, заплаха.
Сравнява варианти на подход към конкретна шахматна позиция.

3. Приложение

3. 1. Когнитивна област

Използва шахматното си познание в изучавани, конкретни и съвършено нови за него шахматни ситуации.
Прилага изучени шахматни принципи, правила, концепти, методи, теории.

3. 2. Формулировка на общи цели

Прилага шахматните идеи и принципи в нови шахматни ситуации.
Демонстрира правилната употреба на шахматни процедури на матиране и методи на атакуване.
Решава успешно шахматни проблеми с различно тематично ниво и сложност.

3. 3. Ключови думи, действия

Използва знанията си за основните матове - за бърз финал и развръзка при достигната матова ситуация.
Доказва своята теория за развитието на шахматната партия, преди тя да се е случила в реалността.
Открива решение на сложна шахматна ситуация.
Решава с висока скорост шахматни проблеми по различни теми и с различна степен на сложност.
Променя своя тактически подход по време на развитието на играта, адаптира го към динамичните особености и развой.
Разработва план за успешна защита при състояла се шахматна атака.

4. Анализ

4. 1. Когнитивна област

Шахматистът показва способност да декомпозира партията си на съставните ѝ части – дебют, мителшпил, ендшпил.
Изследва структурите им и отделните компоненти в тях.
Определя компонентите на основните матови комбинации.
Анализира връзките и взаимодействията между шахматните фигури.
Разбира съдържанието, функциите и целите, които се поставят при движение на определена фигура.

4. 2. Формулировка на общи цели

Разпознава шахматни логически парадокси в разсъжденията.
Разграничава шахматните факти от изводи.
Анализира структурата на своя шахматен план.
Прави анализ на своята игра.
Разделя своята игра на компоненти – дебют, мителшпил, ендшпил.

4. 3. Ключови думи, действия

Разделя на компоненти шахматната партия.
Представя алгебрично и графично шахматната партия.
Разграничава обещаваща и безнадеждна шахматна позиция.
Диференцира силата на всеки шахматен ход.
Определя заплахите и съответните им защити.
Илюстрира идеите си чрез шахматен запис или графика.
Прави заключения и изводи от своите грешки, успешни ходове и пропуснати възможности.
Обобщава знанието си за определени шахматни ситуации и съответните им реакции.
Посочва потенциални заплахи и рискове.
Свързва, прави трансфер на знания от предишни партии в новата партия.
Избира подходяща тактика сред други в конкретна ситуация.

5. Синтез

5. 1. Когнитивна област

Шахматистът свързва новите знания, за да получи ново качество на своята игра.
Разработва план и планира приложение на нови подходи в играта си.
Изследва нови ответни реакции в играта.
Утвърждава различни нови подходи към известен му шахматен проблем.

5. 2. Формулировка на общи цели

Пробва нови идеи.
Записва и организира цялостно добре своята партия и анализ към нея.
Прилага добре развита и организирана шахматна реч, за да описва, обяснява, излага своите шахматни наблюдения, идеи.
Разработва план на действие.
Интегрира наученото по шахмат в други области и сфери на приложение.

5. 3. Ключови думи, действия

Категоризира играта си по различни признаци, критерии.
Комбинира успешни практики от своите партии.
Събира свои успешни партии и шахматни записи.
Обяснява свои успешни партии.
Генерира идеи за развитието на партията.
Модифицира шахматното си поведение в играта, според променящите се шахматни условия.
Преподрежда разбиранията си за отваряне и затваряне на партията.
Разпознава заплахи, комбинации, структури.
Реконструира, възстановява поведението си след претърпени материални загуби в партията.
Ревизира, проверява, преглежда своите партии и шахматно поведение в случаите на загуби.

6. Оценка

6. 1. Когнитивна област

Шахматистът обосновава подход или решение, като предварително оценява шахматната ситуация.
Развил е способност на окачествява и остойностява шахматното поведение на опонента и своето.
Оценките му се базират на точно определени шахматни критерии.

6.2. Формулировка на общи цели

Оценява логическата съгласуваност на шахматните си действия, адекватността на своето поведение, надеждността на шахматните си прогнози и изводи.
Оценява стойността на партията като използва външни (независими) стандарти за качество.
Оценява стойността на своята партия като използва вътрешни, собствени критерии за успешна игра.

6. 3. Ключови думи, действия

Оценява своята партия – слабости, силни моменти, пропуски.
Категоризира своите партии – силни и слаби партии.
Сравнява свои позиции с чужди такива.
Прави заключения и изводи от своята игра.
Подлага на критика тактически подход.
Описва свои силни партии.
Обяснява своите постижения и грешки.
Диференцира възможности за развитие и заплахи.
Доказва своите шахматни прогнози.
Свързва своето поведение с други шахматни примери.
Интерпретира свободно шахматната ситуация.
Посочва слабостите в своята тактика.
Оспорва собствените планове за действие.
Защитава своя план за действие.
Обобщава и оценява своя шахматен опит.

Най-ефикасният и ефективен начин за намиране на добри ходове в шахмата е да се прилагат законите на логическото мислене. Шахматната игра е подобна на сложна гатанка. Играчите използват критическо, логическо, стратегическо мислене, за да дефинират кои фигури е необходимо да използват в своята успешна тактика и стратегия. Шахматът е инструмент, който дава строга умствена тренировка на играча, в рамките на която на шахматиста му се налага да използва и двете полусфери на своя мозък - лявото полукълбо, което се занимава с откриването на обекти и дясното полукълбо, което се занимава с разпознаването на модели.

Играта повишава коефициента на интелигентност, подобрява паметта и когнитивните способности, подобрява концентрацията и увеличава креативността, повишава уменията за решаване на проблеми, подобрява планирането и предвиждането, подобрява аналитичните способности, насърчава логическото и творческото мислене.

В процеса на игра шахматистът прави незабавен, перманентен анализ на шахматната ситуация: оценява какви са последствията от последния ход на опонента; планира какви краткосрочни цели да преследва и как се стреми да ги постигне; анализира съществува ли начин за предотвратяване на възможен крах и за подобряване на собственото представяне; очертава своята приоритетна най-близка и по-далечна цел в конкретната настояща шахматна игра; открива причините за слабите полета и позиции в играта на опонента и в своята защита; дефинира какви ще бъдат последствията от хода или серията от ходове, които планира да направи.

—————