Беше Бъдни вечер. Рая си играеше в нейната стая. Майка и дошла в стаята и казала:
- Рая, време е за лягане!
-Добре, мамо! - отвърнала Рая.
Тя си легнала и майка и седнала до нея.
- Лека нощ, Рая!
-Лека нощ, мамо!
Дядо Коледа стигнал до къщата на Рая. Сложил много подаръци. Лиса надникнала през прозореца. Тя завидяла. Влязла в къщата и откраднала всички подаръци.
Станало сутрин. Рая се събудила с щастливи викове. Когато стигнала и видяла елхата, там нямало подаръци.
Тя се разплакала и казала:
- Мамо, много съм тъжна! Аз съм слушала тази година!
- Не плачи, мила!
- Добре! - казала Рая.
Лиса отново надникнала през прозореца. Станало и тъжно. Тя решила да върне подаръците. Почукала на вратата и казала:
- Съжалявам, мило дете!
- Няма нищо! - казала Рая. - Искаш ли да станем приятели?
- Да, с удоволствие!
Двете момичета се сприятелили и заживели заедно.
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.