Приказката „се държи върху узаконената условност на възприятието. Така както героят преминава в свят, където властват други закони, така и разказвачът и неговите слушатели … преминават в сферата на свободната фантазия, създават един наивен и илюзорен свят, където успяват да удовлетворят по игрови начин наивни представи за индивидуална справедливост“.(с. 138, Теория на литературата – основни понятия, Александър Панов, 1995)

Приказката е „народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер“(Съвременен тълковен речник на българския език, 2008)

 Съдържателни особености на приказките

• Неопределеност на времето и мястото /“Имало едно време“, „Някъде там – през девет планини в десета“, „В едно царство“/.  

• Наличие на традиционни приказни формули. Те често се намират в началото или в края на приказката. /“Хубаво щеше да бъде, ако ти и аз също бяхме там“, из „Цар Дроздобрад“ от Братя Грим/.

• Действащите лица са типизирани и често са анонимни двойки, нямат имена (“Старият цар видял, че дъщеря му се подиграва“, „Царкинята станала кухненска прислужница, помагала на готвача и вършела най-черната работа“ - из „Цар Дроздобрад“).

• Героите попадат в конфликтни и сложни ситуации, от които успяват да се измъкнат.

• В много приказки ясно се забелязва стремеж към хиперболизация  и поляризация на качествата. Някои от героите са идеализирани, техните образи са изчистени от недостатъци и обратно – при други герои, отрицателните качества са засилени и подчертани.   

• Акумулиране и усилване на напрежението, което постепенно нараства, в синхрон с развитието на конфликта.

• Често героите имат история на работа върху кризата и преминават през серия от случки, преодолявайки препятствия от различно естество.

•  В някои приказки се дублират, повтарят епизоди или се засилват чрез подобни повтарящи се теми. В „Цар Дроздобрад“ чрез повествователни репетиции се акцентира върху житейската безпомощност и обреченост на героинята, извадена от своя комфортен и вакуумен свят и поставена в друга, паралелна действителност. 

• В повечето случаи приказките имат успешен, щастлив край. Доброто побеждава.  Злото е наказано. Не е така обаче в приказката „Малката кибритопродавачка“. Тя разчупва този модел и отива към драматичен финал, доближавайки се до реалността в пълна степен, преминава опасната граница между живота и смъртта, за да подчертае ценността на битието.                

• В края на приказката може да се изведе поука. Приказките излъчват нравствени послания. Носят голям потенциал от нравствени поуки. Те са изведени пряко или се предполагат косвено от читателя.

• Решението на конфликтна ситуация в приказката често става чрез помощници. 

• На обекти в приказката могат да се припишат вълшебни свойства.

• Характерни са и бинарните опозиции, антонимите: глупав-умен; мързелива – работлива; боязлив – смел.

• Езикът на приказките е образен, изразителен, колоритен.

• В речта на героите или в непряката реч се съдържат пословици и поговорки.