Ползите от изучаването на шахмат в училище са огромни.  Играта се основава изцяло на умствените способности на индивида. Дори и физически по-слаби връстници, могат да чувстват самочувствие и самоувереност в това конкурентно умствено състезание.  Ползите от шахмата се потвърждават от изследванията в тази област. Изследванията, проведени в САЩ и Канада показват повишаване на резултатите, постигнати на стандартизирани тестове за проверка на четенето и математическата компетентност. Проблематизират  се и се развиват важни психични функции. Подобрява се зрителната дискриминация – детето наблюдава и улавя визуално динамиката в отношенията между фигурите. Шахматната дейност развива вниманието.  Подобряват се качествата му – фокусирането, концентрирането. Децата се учат да наблюдават внимателно случващото се на дъската. Всяко отклоняване на вниманието може да бъде фатално от гледна точка на изхода от шахматния мач. Подобрява се четенето, паметта, езика и математическите способности.

Анализът на играта е конкретен. Оценката на действията и последователностите е незабавна. Логиката взема превес над импулсивното действие, тъй като се вижда ясно и неотменно ефектът от двата подхода – в единия случай се стига до победа и решаване на интелектуалната задача, а в другия – до крах и упадък при  постигането на желаната цел. 

Ефектът се наблюдава в подобряване на интелектуалното равнище – детето визуализира последователност от действия, преди те реално да са се проявили на дъската и да са се превърнали във факт. Тренира се визуализацията на алгоритъма – менталното преместване, няколко хода напред и анализиране на последиците от това. Повлияно е и прогностичното мислене – детето научава първо да мисли, а след това да действа. Дори само докосването на шахматна фигура върху дъската се възприема за начална фаза на преместването ѝ. Анализът на резултата и технологията за постигането му е предшестващ реалното действие. Тази технология естествено се пренася и върху всички други дейности на индивида. С напредването на тренировките по шахмат детето достига до определено ниво на търпение и разсъдъчност, която става естествен белег на подхода му към проблеми въобще.

Развива се стремително и абстрактното мислене, защото детето се учи да се отдръпва ментално от конкретиката в определена фаза на играта и да обмисля шахматната ситуация в голям мащаб. Успешните модели, приложими в един шахматен контекст, детето прилага и в други, подобни ситуации. Развива се и математическото мислене: аритметичните операции събиране, изваждане; броене; сравняване; категоризиране; пространствено ориентиране; четене на графики и координати; фините двигателни умения (координацията око-ръка); визуалната памет; креативност; планиране и стратегическо мислене.

Създават се тенденция за въздържание от импулсивни действия. Детето се научава, че не трябва да предприема първата възникнала в ума му идея и да я превръща в действие, без да анализира нейните силни и слаби черти. Научава се да акумулира повече идеи, алтернативи, да ги анализира, сравнява, претегля и на тази база да предприеме своя оригинален ход, за който ще понесе съответните последствия.

Децата упражняват уменията за планиране и целеполагане, за интелектуализиране на по-близки тактически, и по-дългосрочни – стратегически цели, както и визуализирането – умственото проиграване  на конкретните стъпки в постигането на целите. Шахматистите се научават периодично да преоценяват своите планове и възприемат това като естествен процес, повлиян от динамиката на отношенията върху дъската. Прилага се интензивно интелектуалното експериментиране на възможните действени подходи – детето се насърчава  интелектуално на проведе експеримент на своя действен избор, за да провери своите логически съображения, изводи и нагласи.