1. Първичен прочит на художественото произведение – извършвам го основно аз по метода на изразителното четене Не се стремя да предам ролевия статус на героите, а по-скоро цялостния идейно-художествен замисъл на автора. Използвам го широко в периода преди анализа на художественото произведение. Понякога осъществявам първичния прочит по метода на верижното четене. В този случай учениците ми четат верижно, на базата на някакъв предварителен признак.  

2. Беседата. Стремя се да провеждам общуването обмислено, чрез насочено взаимодействие, базирано на предварително планирани въпроси, които са съобразени с образователните цели на съответния урок, съставени и подчинени на общуването с конкретния художествен текст. Понякога импровизирам, но винаги търся пряката опора в художественото произведение. То изиграва ролята на методически център, в който съсредоточавам търсенето – композиционната рамка; стилно-езиковите особености на текста; описателните черти на произведението и т.н. По време на беседата следя реакцията на учениците по отношение на постигането на образователната цел или конкретна задача. Модифицирам и адаптирам въпросите, според степента на разбиране, за да насоча разговора в прицелната посока.

3. Разказът – метод на обучение, разновидност на метода изложение, чрез който поднасям определени факти, идеи, проблеми, с чиято помощ се стремя да осигуря  нови знания по увлекателен начин. Тази форма винаги е предварително подготвена и има обяснителен характер.Стремя се да дам кратка информация за епохата, която е отразена в творбата или епохата, в която твори авторът. Използвам също така метода, когато обяснявам остаряла лексика, недостъпна в съвременността.  Използвам  го и при съобщаване на информация за личността на автора, за интересен момент от живота му, за творческата история на изучаваната творба, за мястото на творчеството на писателя като част от световното или национално наследство.  

4. Разгърнат устен или писмен отговор на поставен въпрос. Въпросите най-много помагат за фокусиране върху аспект от творбата- изясняват  личността на герой, неговите действия, темата на произведението, езика на творбата. Използвам го широко и предпочитам отговорът да се регистрира писмено.

5. Съставянето на план на съдържанието на творбата – похват, който съществено улеснява  анализа на творбата. В повечето учебни ситуации прибягвам до активно и колективно съставяне на план, по време на подборно четене на произведението. 

6. Словесно рисуване – методически похват, при който работя с ключовите думи, извлечени от произведението. С помощта на насочващи въпроси, децата създават словесна илюстрация. Тя може да цели да намери рисунъка, описанието на литературен герой, неговите характеристики. Аз прилагам словесното рисуване в няколко основни варианта:

а/ словесно рисуване от натура - основано на близост и с непосредствена опора върху художествения текст. 

Пример: в приказката „Малката кибритопродавачка“ търсенето на рисунъка на главния герой се опира на контент-анализа на текста. Откриваме чертите изваяни речево в образа героя - „бедно, малко момиченце, гологлаво и босо“, „с посинели от студ крачка“; „с дълги светлоруси коси“; с падащи на раменете му „хубави къдрици“; “малки ръчички, вкочанени от студ“ и т.н.).

б/ словесно рисуване по спомен – основано на спомени и впечатленията от първичния почит на произведението. Учениците се стремят да очертаят външните характеристики на базата на следите, оставени в тях след изразителен прочит на произведението. То съществено може да се разграничи от интенциите на автора и да се приближи до емоционално-оценъчните моменти във възприемането на творбата. Предпочитам този метод да предшества словесното обрисуване от натура, защото фокусира вниманието на учениците върху ключови думи, каещи преразказа, който често е крайна посока на упражняването.

в/ словесно рисуване по въображение – основано на впечатленията от текста, но изцяло творчески ориентирано, като героят продължава да битува в съзнанието и се стремим да го опишем в момент от повествованието, в който авторът е избегнал фокус върху описание на външните характеристики и е насочил вниманието към действените или психични характеристики на  случващото се. Тук съществен е проективният въпрос: Ако си художник- илюстратор, как би нарисувал героят точно в този момент от неговото битие?

7. Подборното четене -  методически похват, особено полезен за разбирането на прочетеното и степента, до която се е случило. Учениците откриват и доказват чрез подборен прочит съдържания, доказващи тяхната аргументация по отношение на някакъв поставен въпрос. Този похват помага  при съставянето на план на литературното произведение; при търсенето и откриването на характеристики – външни или психически качества, на герой, при търсенето на мотивите на неговите действия и поведение. Освен това този похват е полезен и при работа върху качествата на изразителното четене.

8. Преразказ – активно използван методически похват в моята практика в различни етапи от урока, като се разказват определени моменти от произведението, като подкрепа на изказана теза или като компонент от повествованието. Цялостен сбит или подробен преразказ прилагам при синтеза на наученото в учебните часове за нови знания и упражнение, предвидени за съответния текст.

9. Графично илюстриране – използвам го широко в обучението по литература  в четвърти клас. В повечето случаи го възлагам като домашна работа върху текста. Изборът на епизод, цветовата гама, композиционните решения, качествата на изпълнението, насочват вниманието към доминантите във възприемането на художественото произведение и емоционално-оценъчното отношение на детето. Важен аспект от представянето на изпълнената задача е обосновката на избора – как са стигнали до избор на сцената, която рисуват, какво са чувствали, докато се изпълнявали задачата.

10. Извод – търсенето и формулирането на идеи, обличането им в стегната, афористична текстова форма, която абстрахира важен аспект от възприетото е ценен подход за синтезиране на представите. Прилагам този похват в две основни форми:

 а/ Репродуктивен механизъм на извличане на извод – есенцията, която  извличаме се опира на други форми на словесна изразност– поговорки, пословици, сентенции, изводи, извлечени в друго време и по друг повод.

б/ Продуктивен принцип на извличане на извод – записваме кратката речева  форма, след собствените и колективни разсъждения и след редакция на изразността, в търсене на най-точната формулировка.

11. Четене по роли – изискващо театрален подход и въплъщаване в ролята, говорене от ролята, идентифициране с героя, въплъщаване в неговите психични характеристики – чувства, мисли, намерения. То  е подходящо след окончателното разбиране и осмисляне на съдържанието на литературната творба. То е подходящо на етапа на синтез на познанията за литературното произведение – в края на урока за нови знания.

12. Инсценирането –при него разчитаме на репликите, на жестовете, позата, движение на героя.  Създава се игрова атмосфера в урока.

13.  Драматизиране – похват, по-сложен по характер на създаване и изпълнение, тъй като изисква създаването на сценарий; адаптиране на сценария към възможностите на съответната сцена; работа върху репликите, част от които остават автентични на оригиналния текст, а други се пораждат в синхрон с общото художествено звучене; разпределянето на ролите и др. Правим такива драматизации на приказки обикновено в края на годината като спектакли или като малки етюди в класната стая. 

14. Използвам също така социометрията на Джейкъб Морено като отделен метод и го разглеждам като полезен инструмент за учебните часове по литература. Той ми позволява да наблюдавам свързването, присъединяването на ученика към релевантни групи. Чрез сравнително прост начин достигам до представата за социалните отношения, за структурата на класа; за отношенията и динамиката им в групата; за нивото на взаимните връзки, както и за динамиката и възприемането на литературните факти.  Детето, стимулирано от някаква обща тема, изявява своите собствени тенденции.