Изследователите на приказките се стремят да обхванат и подредят богатството от съдържателни форми на приказните текстове. Съществуват различни опити за класификация, основани на различни делитбени белези. Ерна Василиевна Померанцева поделя съдържателно приказките на приказки за животни, вълшебни приказки, новелистични приказки и битови приказки. Владимир Яковлевич Проп класифицира приказките в следните групи: вълшебни, акумулативни, битови, за животни, измислици и досадни приказки. Иван Симеонов поделя приказките на две групи: фолклорна приказка (създадена от народа; няма точно установен автор; разпространява се устно; няма окончателна редакция; отличава се с вариативност) и литературни (независимо от това дали имат фолклорна основа или са оригинални авторски приказки  - преработени са; записани са на книжовен език; посочено е името на разказвача).

Според тематиката приказките биват :

а/ за животни – върху които се проектират човешките отношения, нрави, недостатъци и проблеми;

в/ вълшебни – изпъстрени с вълшебни сили и чудодейни предмети, вълшебни думи и неочаквани обрати; всеки предшестващ епизод подготвя следващия;

в/ битови – с хиперболизирани човешки качества; липсваща индивидуализация; типизиране на героите.

„Цар Дроздобрад“ и „Малката кибритопродавачка“ са битови приказки.

Битовите приказки са близки до обичаите и нравите на хората, до техния морален еталон. Те се стремят да проблематизират всекидневието, да го представят реално – изпълнено с труд и грижи. Героите се сблъскват с обичайни жизнени неволи и изпитания. Преминават през емоционалните състояния на ежедневието, изпълнено с радост и вълнение или пък мъка и тегоба. Отдалечават се от вълшебните приказки по стремежа си да странят от въображаемия, измислен свят с чудноватите герои и приближаването до реални житейски ситуации и взаимоотношения между героите.

Основната тема в битовата приказка са житейските конфликти между членовете на една общност, обикновено семейството. В тях се срещат диаметрални противоположности: добро - зло; мързел - трудолюбие; глупост – мъдрост.  Често се прибягва до хиперболизация – човешките слабости и недостатъци са изведени до неподозирани степени и пародийно осмиване. Забелязва се непримиримост към всякакъв вид качествен дефект – завист, високомерие, алчност, ревност. 

В битовата приказка винаги се наблюдава стремеж към позоваване и възпитаване на положителни качества за общността – честност, трудолюбие, мъдрост, всеотдайност.

В „Цар Дроздобрад“ бащата на принцесата се опасява и срамува от своята дъщеря, от нейната глупост, високомерие, неуважително и унижаващо отношение към другите. Той намира нейното поведение за порочно и желае да създаде условия неговата дъщеря да се свърже с качества като трудолюбие, всеотдайност, вярност и уважение към близките. Омъжва дъщеря си за първия просяк, като подход към познанието за света и себе си. В края на приказката тя претърпява метаморфоза на моралната нагласа и достига до нравствения еталон на общността.

Независимо от съдържателния акцент на класифицирането на една приказка (дали тя е битова, вълшебна или анималистична по характер; дали е фолклорна или литературна), жанрът е изключително благодатен към детската възраст и разбиране.