Целите, задачите и методите на литературното обучение в начален етап не биха могли да бъдат осъществени адекватно, без съобразяването с физическите и психичните особености на учениците. Те са съществени за разбирането на механизмите на възприемане, за обработката и съхраняването на постъпващата информация и използването на наученото за решаване на практически задачи.

Развиват се окончателно всички компоненти на фините  движения на мускулите на ръката. Двигателната дейност става по-координирана, а детето в четвърти клас вече активно я управлява. Укрепват и анализаторите. Възприятията се усъвършенстват, систематизират, разширяват обхвата си. Зрителните възприятия все така са основен сензорен вход, макар и постепенно да се увеличава и задълбочава ролята на слуховия анализатор и слуховата памет. Ако в първи клас обемът, устойчивостта и разпределението на вниманието са недостатъчни, то чрез целенасоченото упражняване в четвърти клас все повече се наблюдават характеристиките на волевото внимание. Увеличава се обемът на словесно-логическата памет, въпреки че все още съществен принос за ученето има нагледно образната памет - децата запомнят лесно емоционално наситени уроци. Паметта добива избирателен характер – ученикът запомня по-лесно, по-добре и за по-дълго време онова, което му е интересно и необходимо в практическата му дейност. Бурно се развива емоционалната памет.

В областта на мисленето се наблюдава закрепване и утвърждаване на самостоятелното планиране на дейността и способността да се изразява критично отношение към обсъждания проблем. По отношение на въображението все още преобладават репродуктивните продукции, в които четвъртокласникът черпи богато от наученото, но в края на класа започват да се появяват и събития на открития, които могат да се отнесат към творческото въображение.  

В нравственото развитие на детето до 12-годишна възраст стоят няколко важни задачи на развитието, които намират съществена опора в обучението по български език и литература.  Такива са  изграждането на адекватно отношение към себе си и другите; усвояване на формите за съвместен, споделен и ценностно обогатен живот с връстниците (на базата на взаимодействието с тях в рамките на малката група в часовете по български език и литература ); развитие на основните умения за активно слушане, писане и четене; развитието на моралното съзнание и моралната ценностна система (опосредствано от литературните еталони за добро и зло); постигането на лична независимост. (Владимир Смекал,1988). В нравствената сфера се развива чувството за дълг, отговорност, собствено достойнство. Задълбочава се разбирането за добро и зло, а приказките са благоприятно поле за изясняване на тези въпроси. 

Моралното развитие получава нов тласък в часовете по български език и литература в четвърти клас, в които чрез литературните произведения се проблематизират нравствените ценности и дефекти. Натрупването на социален опит в начален етап води до постепенно диференциране на емоциите. Литературното обучение има отношение и за емоционалното развитие и емоционалната интелигентност.  Емоционалните процеси стават по-стабилни и устойчиви. Интензивно се развиват нравствените, интелектуални и естетически чувства.

Качествените промени, които се натрупват в познавателното и личностното развитие на учениците, въпреки че минават през учебната дейност – като водеща, все още са силно свързани с играта - като непосредствена потребност на детето от тази възраст. 

Специфични особености на естетическото възприемане на учениците от начален етап 

Естетическото възприемане при учениците от начален етап се отличава с високи нива на емоционалност и безкористност. Освен това то има наивно-реалистичен характер. Произведението и художествените образи нямат онзи условен характер, който дистанцира и разграничава себе си от събитийността в произведението, а има характеристиките на подобие на реалността. Поради конкретно-образния характер на мисленето, малкият читател  отъждествява написаното в  художествената творба с  действителността, а не го възприемат като отражение на действителността и художествена измислица като същност.  

Фрагментарното възприемане на литературната творба в тази възраст фокусира вниманието на детето върху отделни детайли, части, които доминират в съзнанието му. По тази причина литературното впечатление в голяма степен е откъслечно и непълно по характер. При четене децата обръщат внимание на странични, несъществени признаци, а не толкова на смисъла, подтекста, намерението, вложението на автора. Това предполага затруднен синтез и извличане на общата авторова тенденция. Логично е да се появят и затруднения при вникването в подтекста, скрития смисъл и код на литературното произведение. 

Детето от тази възраст прави повърхностен анализ с характерното за него фокусиране върху несъществените признаци, вместо да вижда основните, главните акценти на  художествения факт, образ, събитийност. Вниманието често се отклонява към някоя външна характеристика на героя, която се хиперболизира в съзнанието, а не е съществена при изграждането на съответния литературен образ.  По тази причина детето среща затруднения при осмислянето на нравствените и етични отношения, при разбирането и възприемането на психичните състояния и процеси, наблюдаеми в литературните произведения.

Забелязват се също така крайност и окончателност на оценката на отличителните белези – има абсолютен, положителен герой или обратно - категорично негативен герой. Качествата на героите се абсолютизират и те не могат да бъдат носители на качества с друг знак.