Литературно обучение в началния етап цели да постави основите на литературната компетентност. То е ориентирано към достигане на определен обем от знания, умения и отношения. Ефектите се проявяват в комуникативните събития на устното и писменото общуване на детето. Формирането на литературната компетентност става в процеса на възприемане и изучаване на текста. Стремежът е да се развитие читателска самостоятелност, да се разшири читателският кръгозор и интереси, да се усъвършенстват качествата на четивните умения и навици като правилност, съзнателност и изразителност; да се развие не само познавателния, но и на творческия потенциал на детето.

Ефектите на литературната подготовка намират отражение в началните представи за художествена образност; в знанията за художествените видове: приказка, разказ, стихотворение, басня, народна песен, легенда, поговорка, пословица, гатанка; в знания за изразните средства: повторение, сравнение, епитет, олицетворение и за тяхната художествена функция в изучаването литературни и фолклорни съдържания; в разграничаването на практическо ниво на нехудожествен от художествен текст, проза от мерена реч, диалог от монолог, повествование от описание и от разсъждение. Развиват се умения да се задават въпроси, да се съставят аргументирани отговори на въпроси, да се изказва мнение, което да приема подходящата езикова форма. От тази гледна точка прицелни стават редица уменията: 

а/ за анализ и диференциране - на художествен от нехудожествен текст; на  проза и стихове; на диалог и монолог; на повествование, описание и разсъждение;

б/ за идентифициране и определяне на епизодите в повествователен текст;

в/ за категоризиране, позоваване и изразяване на оценъчно и емоционално отношение към героите, към поведението им, към събитията, към отношението на автора;

г/ за сравняване и откриване на прилики и разлики в близки тематично, жанрово или стилистично художествени текстове;

д/ за работа в екип и включване на учениците в групова дейност под различни цели и форми – за изследователска работа; решаване на литературен проблем или за представяне в игрови и сценични форми на изучавани литературни произведения. 

Постигането на целите,  развитието на литературните умения се достига чрез различни видове дейности, насочни към задълбочаване на читателските представи: подборно четене; изразително четене; устен преразказ на отделни епизоди (индивидуално и екипно); четене по роли; словесно обрисуване на портрета на героя; речево характеризиране на описанието на обстановката или пейзажа; драматизация, сценично изследване и представяне; илюстриране на епизоди от литературното произведение.

Съдържанието и обемът на работа с художествените текстове зависи от целта и задачите на литературното обучение в четвърти клас, от особеностите на литературното произведение  и от особеностите на детското възприемане в тази възраст. При  обучението по литература следва да се спазват принципите на нагледност, активност, системност, достъпност, трайно овладяване на знанията, уменията и навиците, за индивидуален подход и други.

Текст, тема на текста и ключови думи в приказките 

За разбирането на текста, от значение не е само факта, че той представлява свързани по смисъл изречения; че може да бъде определян като художествен и нехудожествен. Детето в четвърти клас вече има формирани представи по този въпрос. Продължава работата по определяне на темата и ключовите думи в текста, което често е основния проблем при съставянето на собствени писмени преразкази и отговори на въпроси. 

Тема на текста – това, което се разказва в текста; идеята на текста. Отговаря на въпроса: За какво се разказва в приказката? (Примерно за нищетата и безизходицата на едно дете, неговите видения и въжделения, за неговите опори в живота – в приказката на Андерсен „Малката кибритопродавачка“ . В „Цар Дроздобрад“ се осмиват и изобличават човешки недостатъци – суета, високомерие, надменността - това е темата на текста.). Темата показва главното, за което се говори в текста. Тя обединява изреченията в текста. Определянето на темата става, след като е прочетен с разбиране текста и това разбиране е очертано при отговорите на въпроси към текста - за кого и за какво се говори в текста. Дефинирането на темата може да стане чрез дума, словосъчетание или заглавно изречение.

При работата с ключовите думи се търсят онези слова, чрез прочита на които можем да разгадаем към кой познат текст могат да бъдат отнесени. Ключовите думи са познати още като опорни думи. Най-често това са героите и техните действия.Те назовават най-важното в съдържанието на текста – главните герои и техните действия. Свързват по смисъл изреченията в текста и ни помагат да открием темата. Когато са посочени ключовите думи от един текст, той става лесно разпознаваем.

Анализ на заглавието на приказката

Заглавието на приказката обикновено подсказва какво да очакваме. Сродна дума на думата заглавие е главен – който стои начело и е пръв по значение и важност. (В заглавието „Малката кибритопродавачка“ веднага си представяме главния герой на приказката и се досещаме, че приказката ще разказва историята на този герой – той е малко момиченце, което продава кибрит.). Обръщаме внимание на учениците, че в  нехудожествените текстове заглавието най-често посочва темата на теста. Анализираме заедно неговата речева същност - дума, словосъчетание или заглавно изречение. Обръщаме за пореден път внимание на учениците, че в края му не се поставя препинателен знак. Учим ги да прогнозират и предполагат какво могат да очакват на базата на това първо впечатление и подсказките, които то оставя в нас.

Определянето на героите в приказката

Литературната учебна работа върху приказката изисква определянето и откриването на героите. Литературният герой е всяко изобразено лице, което участва в разказаната история и се отличава с определени качества. Действащите лица в литературното произведение могат да бъдат определени по различен начин според различните критерии за класифициране.

 Според мястото, което героят заема в пространството на  художествената творба, по отношение на сюжета, той може да бъде главен или второстепенен. Главният герой има най-голямо значение за развитието на сюжета, присъства в голяма степен и част от литературното произведение, той е в основата на повествователните ходове. Второстепенните герои имат поддържаща роля за сюжета, ограничена поява в литературното произведение, подпомагат извършването на основното действие.

Според ролята, която изпълнява в сюжета, героите могат да изпълняват специфични функции: антагонист, помагач, арбитър.

Според моралната оценка и окраска и отношението на автора към него, героите могат да бъдат положителни (носители на нравствените добродетели) и отрицателни (носители на дефектите и отклоненията в морала и общоприетата ценностна система).   

Според идентифицирането на  намерение на писателя и пристрастието му към определен герой, то той може да бъде активизиран като протагонист (герой, чиято теза авторът следва, подкрепя, поддържа) и антагонист (тезата, с която авторът конфронтира, оспорва, опровергава).  

Художественото описание 

Важен момент в литературното обучение е откриването на описание на предмет, на пейзаж, на човек, растение или животно. В него се очертават словесно и подробно героите, предметът, природната красота, която се наблюдава. С помощта на художествените средства се описват само най-ярките и важни черти, които предизвикват определени чувства и мисли у автора. Епитетът е едно от най-често срещаните художествени средства в художествените описания. Той е прилагателно име, което изпълнява художествена роля. Другото често срещано художествено средство в художественото описание е сравнението – съпоставянето на два обекта с помощта на изрази: като, сякаш, както, подобно на и други. Важен момент в обучението на четвъртокласниците е откриването и литературната работа върху описанията.

Характеристиката на героя 

Освен определянето на героите в приказките, литературното обучение в четвърти клас се фокусира и върху идентифицирането на характеристиките, които героят носи – признаци, особености, отличителни черти. Те са основно средство при изграждането на литературния герой и могат да включват няколко основни и различни аспекти:

1. Биографично позоваване. Героят е въведен чрез биографичен белег – позоваване на миналото му.

2. Портретна характеристика - физическа и психическа. Тя се предава чрез описанията на външните черти и/или психическите особености на персонажа. Описанието може да засегне лицето, фигурата, облеклото, външността.

3. Вербална характеристика. Тя се предава чрез своеобразието на неговата реч, избора и употребата на думите, които героят изрича.

4. Паралингвистична характеристика. Тя се предава описателно чрез разказ, обяснение, обрисовка на жестовете, мимиката или интонацията на героя, като спомагателна, а в някои случаи и единствена комуникативна система.

5. Действена характеристика. Тя се предава чрез характера, интензитета и насочеността и мотивацията на действията, постъпките на героя.

6. Психична характеристика. Тя засяга обрисуване на вътрешното състояние на героя, процесите на мислене, актуализация, представяне, фантазиране на героя.     

Характеристиката на героя може да бъде също така:

1. Пряка характеристика – писателят прави директни коментари за героя.

2. Косвена характеристика – разказвачът подсказва характеристиките на читателя не чрез директни коментари, а чрез следи, по които читателят може да съди за чертите на героя (Примерно: името на героя е такова, че подсказва важни негови характеристики.) 

Определянето на епизодите в приказката

Умението за определяне на епизодите е важно както от гледна точка на разбирането и анализа на произведението, така и като организиращ принцип за устен и писмен преразказ на прочетеното, което винаги стои като важна учебна задача в четвърти клас. Епизодът е част от разказаната история. Той може да се превърне в основен епицентър на разсъжденията, изследванията и репродукциите, особено когато става въпрос за дълги текстове. В повечето случаи промяната и преминаването от един епизод към друг става с промяната на времето и мястото на действието, както и на героите, които го извършват. Учениците в четвърти клас трябва да развият чувствителност и умение да определят притежателните зони на епизодите. 

При определяне на епизодите се откриват и признаците на повествованието – текст, в който се разказват една или няколко случки, действия или събития. В повествованието последователно се описват отделните моменти от всяка случка. Употребяват се повече глаголи. Те подсилват ефекта на действието, което се развива.

Изразните средства в приказките

Важен момент от литературното обучение в четвърти клас е да се развие чувствителност към думи и изрази, с които авторът описва природни картини, герои, чувства, отношения и други. Те придават на речта изразителност и образност и имат значение както за осмислянето на внушенията, така и при съставянето на собствени текстове и изказвания. В четвърти клас се набляга на изучаването и откриването на следните изразни средства в приказките: 

а/ Олицетворение – изразно средство, използвано широко в художествените текстове, насочени към деца. При него се приписват човешки качества на предмети, животни или природни явления. Често се употребява е терминът одухотворяване. Той е по-уместен за неодушевени предмети или за явления, на които се приписват прояви на живи същества.

б/ Епитетът е художествено средство, което пояснява съществен признак на предмет или явление. Той засилва изразителността на думата, към която се отнася, като предизвиква у читателя определени представи и чувства.

в/ Сравнението е художествено средство, с което се приписват качествата на един предмет върху друг на основата на някакво сходство. Това става обикновено чрез използване на  думите – като, сякаш (Примери: „бяла като сняг рокля“.; „сякаш вали“).