Един ден Симо излезе навън с майка си. Те започнали да си играят на криеница. Майка му жумяла. Момчето бързо се скрило в близката и голяма гора. Изгубило се.
Видяло еленче, което познавало гората като майка си. Симо го попитал как се казва. То му отговорило, че името му е Рудолф. Момчето пожелало да станат приятели. Точно така се и случило. Те започнали да си играят. Когато спрели, вече били станали най-добри приятели.
Симо помолил еленчето да му покаже пътя към дома. Приятелят му показал пътя и се сбогували.
Симо видял майка си и се зарадвал много. Тя се разплакала, защото се уплашила. Прибрали се спокойни и доволни.
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.