Съществуват въпросителните местоимения, които предполагат и достигат лесно до конкретен, правилен отговор. Това са въпросителните думи кой, какво, къде, кога, как. На такива въпроси, човек отговаря конкретно, а отговорът може да бъде запаметен и възпроизведен. Този отговор не изисква размишление, мислене. 

Едно от въпросителните местоимения обаче е много специално. Това е въпросителното местоимение: защо. На този въпрос не може да се отговори директно с правилен отговор.  Не може да се отговори с възпроизведен,  готов отговор. За да се отговори правилно, са необходими пет базисни последователни стъпки, в които участват няколко специфични умения: 

1. събиране на информация - изграждане на база данни по дадения проблем чрез определяне на информацията, която е нужна; мястото, от което може да се съберат данните; подлагането на набраната информацията на тест за определяне на нейната надеждност; определяне на нейната самодостатъчност;     

2. анализ на базата данни - оценката на информацията от гледна точка на нейната точност, прецизност, правилност, съответност, свързаност с въпроса, който се разглежда;

3. формиране на мнение на базата на полезната информация, което е и първата част от отговора на въпроса „защо“, като се откриват аргументите, които подкрепят съставеното вече мнение и се стига до заключение (предпоставките се извличат от информацията, която е събрана в първата стъпка от този процес, а след това е анализирана във втората стъпка);

4. подкрепа на съставеното мнение чрез дефиниране на аргументите и разглеждането им от всички възможни различни гледни точки, за да бъдат открити слабите им места и да се търси най-слабият признак, който е известен за съответния аргумент и как се защитава това;

• защита на избрания аргумент. 

За подобряването на уменията за логическо мислене могат да се използват различни подходи: 

1. развиване на навик и умения да се формулират адекватни въпроси; 

2. проверка на истинността всяка фактология, до която е достигнато;

3. упражняването на логическото мислене чрез логически игри и упражнения, които развиват уменията за логическо мислене, уменията за планиране, уменията за пространствено възприятие, уменията за математическо мислене и др. 

 Логическите закони са в основата на извеждане на едни изказвания от други или на образуването на нови изказвания. При решаването на проблемни ситуации, мисленето се стреми да се доближи до познати схеми на разсъждение, които водят до усвояване на правилното, правомерното решение. Съдържанието на логиката се основава на изграждането на логически закони. Те са форми на мисленето,  установяващи истинността на изходното твърдение, което е облечено в някакво конкретно съдържание. Те позволяват акумулирането на мисловни алгоритми, в рамките на които от едно твърдение се извежда друго.

Някои думи в езика изпълняват специална логическа функция. Количествената логическа връзка между субекта и предиката се обозначава с думи като „всички“, „някои“, а думи като „и“, „или“, „ако…, то“, „тогава и само тогава, когато“ участват в структурата на сложни, съставни твърдения. 

 Логическите съюзи са онези логически връзки, посредством които от по-елементарни твърдения се извеждат по-комплексни, съставни твърдения. Правотата, точността на тези сложни тезиси се определя от истинността или неистинността на съставящите ги твърдения. Към логическите съюзи принадлежат:

1. Конюнкцията - логическа операция, логически съюз, посредством която се образува сложно изказване на базата на две други изказвания, които се свързват чрез съюза „и“.  Необходимото условие за логическото свързване на двете твърдения, за да се осъществи конюнкция е и двете по-елементарни тези, които влизат в състава на съставното твърдение да бъдат истина. Конюнкцията е истинна единствено и само когато и двете съставящи я твърдения са истинни. Тя е  неистинна, ако едното или и двете съставящи я твърдения са неистини. Използваме тази логическа връзка, за да изразим, че и двете становища са истинни и са налице едновременно.   

2. Дизюнкцията е истинна при две положения: а) когато и двата ѝ аргумента са истина - тогава се определя като включваща дизюнкция; б) когато поне един от аргументите ѝ е истина - тогава се определя като изключваща дизюнкция.

3. При импликацията, първият елемент се нарича антецедент, което означава предхождащ, предшестващ, а вторият се нарича консенквент, което означава извод. Истинността на сложното твърдение не е възможна само при един единствен случай – когато антецедентът е истинен, а консенквентът е неистинен. Не е възможно да е дадена предпоставката, а да отсъства следствието. Думите, чрез които езиково се отбелязва импликацията са: „ако …, то …“.

4. Еквивалентността е истинна при два случая: а) когато и двете прости съждения едновременно са истина; б) когато и двете прости съждения едновременно са неистина. Словосъчетанието, чрез което езиково се представя еквивалентността е „тогава и само тогава, когато“.

5. Отрицанието е монарна логическа връзка, тъй като не свързва две твърдения в сложно твърдение, а определя дадено изказване като неистинно. От едно твърдение се образува неговото отрицание. Под „не А“ имаме предвид неговата неистинност. 

        Логическите закони са валидни винаги. Те не се променят във времето и принадлежат на мисленето:

1. Закон за тъждеството, който  изразява качествената определеност на нещата. Всяка правилна мисъл остава тъждествена на себе си. Понятията, които използваме, трябва да запазват своето съдържание и обем. Съществените признаци на нещата остават независимо от времето. Чрез тях нещата могат да бъдат разпознавани и идентифицирани. Една мисъл трябва да остава тъждествена на себе си в хода на цялото разсъждение.

2. Закон за непротиворечието, който постановява, че не е възможно нещо да се утвърждава и в същото време, и в същото отношение – да се отрича. Две противоречащи си взаимно твърдения не могат да бъдат едновременно истини. 

3. Закон за изключеното трето – от две противоречиви твърдения едното е истинно и е изключено трето истинно положение. Две противоречащи си изказвания не могат да бъдат едновременно неистини.

4. Закон за достатъчното основание – валиден при определени ситуации и гласящ, че за да е вярна една мисъл, тя трябва да е достатъчно обоснована. 

5. Закон на двойното отрицание – отрицанието на нещо отречено,  влече неговото утвърждаване. Отрицанието на онова, което е отречено, води до неговото утвърждаване. 

6. Редукцио ад абсурдум (Закон за свеждане до абсурд) – ако дадено положение води до неговото отрицание, то трябва да се приеме като невярно.

Уменията за логическо разсъждение помагат на детето да приеме основанията на чуждата гледна точка; да генерира обосновка на своята гледна точка; да направи оценка на аргументите, изтъкнати от други лица; да проектира решение на въпроса какво трябва и какво не бива да прави; да прецени коя информация трябва да взема под внимание и коя може да изпусне от съзнание; да намери обосновката и да обясни сложна идея, която го е споходила; да приложи качествен контрол на начина, по който разсъждава, както и да се предпази от пропагандни, манипулативни идеи, които среща в своя живот. 

Качественото разсъждение се развива в онтогенезиса и подлежи на подобрение чрез създаването на подходящи условия за неговото развитие. Образованието цели именно да развие логичното, критично разсъждение. Тласка детето да се изразява логично писмено и устно; да проявява критичност; да прилага наблюдателност  при откриването на проблеми и аргументи; да се научи навременно да открива и избягва грешки.