В един прекрасен ден Елица се събудила и видяла, че навън е много слънчево. Тя отишла при майка си и казала:

- Мамо, аз ще отида да се поразходя! - казало детето.

Девойката тръгнала към гората. В нея видяла една красива ела. В клончетата на дървото имало птиченца. Елица се вслушала в тяхната песен. Тя така харесала песента, че времето минало неусетно, а тя забравила, че е в гората. Минало много време и се стъмнило. Момиченцето осъзнало, че е в гората и се паникьосало. Много се разстроило и заплакало. Скоро спряло да плаче и решило да намери пътя към дома. Не открило много лесно пътека назад. Разстройвала се много от своя неуспех, но не губела надежда. Продължавала да търси.

В гората се чувал страховит шепот. Дърветата предупреждавали:

- Пази се! Бързай към дома! В гората има много диви вълци!

- Моля ви! Помогнете ми! Не знам накъде да тръгна!

Тогава се чул тихият глас на малката еличка. 

- Твоят дом е съвсем наблизо. Продължи още малко напред и ще видиш пушещият комин на вашата къща.

- Благодаря ти, мила! Ти си най-добрата ела на света! 

Момиченцето продължило смело пътя си напред и скоро се озовало в прегръдките на своята майка.

-