Веднъж Мечо отишъл да се разходи в гората. Той видял красива, нежна елхичка. На съседното дърво висял огромен кошер с мед. Решил да си похапне сладко. Тромаво се покатерил на високото дърво. Похапнал си доволно от вълшебната смес. Като станало обед, пухкавото животинче заспало на дръвчето.
След няколко часа се стъмнило. Мечето се събудило. Тръгнало да си намери подслон, за да пренощува там.
Скоро намерило една дупка в скала. Това било убежището на един глиган. Той бил сложил прелестна елхичка в бърлогата си.
Глиганчето веднага поканило мечето да живее с него. Косматото животинче приело и те заживели заедно и щастливо.
Станали най-добри приятели. Помагали си в трудности и беди. Украсили елхичката за Коледа и заедно посрещнали Дядо Коледа в празничната нощ.
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.