Един ден баба Лилия направила курабийки за нейните внучки Емма и Леа. Едно малко мишле се качило на масата и похапнало сладко от бисквитките. След славното угощение, не останало нищо. Върнало се в своята хралупа под креслото.
Когато баба Лилия дошла със своите внучки, тя погледнала към чинията на масата. Изненадала се и казала:
-Ах, къде са ми курабийките?!
- Кои курабийки, бабо? - попитала Емма.
- Докато вие пътувахте, аз направих коледни курабийки специално за вас. Вие идвате и хоп! Няма ги! Къде са?!
- Не се притеснявай, бабо! Ще ги намерим! - казала Леа.
На другия ден мишлето отново се качило на масата, за да обядва, а бабата се изплашила като го видяла.
Лея и Емма спасили своята любима баба от нашественика. Те хванали гладното мишле и го сложили внимателно в една кутия. Нахранили го с парченца кашкавал.
Вечерта го пуснали да се разхожда. Гризльо се качил на елхата. Сребърната звезда паднала. Емма я поставила на мястото и. Грижливо хванала Гризльо и го поставила в къщичката му. Направила му една малка коледна елха, която внесла в неговия дом.
Баба Лили приготви нови бадемови бисквитки и в коледната нощ поставила курабийка под елхата на Гризльо.
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
—————
Изкачването на планината започва с първата крачка.
Бързата работа - срам за майстора.
Можеш да върнеш загубеното злато, но загубеното време - никога.
Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
Всеки е ковач на своята съдба.
Двойно побеждава онзи, който се владее след победата.
Любовта побеждава всичко.
Да искаш, значи да можеш.