Пригодено ли е масовото българско училище да осигури среда, подходяща за развитието на деца с разстройство от аутистичния спектър? Може ли образователната ни система да отговори адекватно на техните затруднения и да посрещне подобаващо техните способности? За да отговорим на тези важни въпроси първо трябва да уточним какво представлява аутизмът, от какви специфични образователни условия се нуждае и разполага ли училищната ни система с тях. 

            Много от гениите на света, които са определяни като аутисти - Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Ван Гог, Никола Тесла, Андерсен, Моцарт, Бетовен, Микеланджело, Стив Джобс, Илон Мъск. 

Същност на аутизма

                  Аутизмът е вид генерализирано разстройство, което засяга развитието на мозъка, а оттам - поведението на човека. То е едно от най-често срещаните разстройства в развитието. Децата с аутизъм имат различия относно начините, по които мозъкът им функционира и обработва информацията. Нарушението в развитието засяга способността за общуване и взаимодействие със заобикалящия свят.

              Появява се в ранното детство, преди 3-годишна възраст. Няма известен лек за аутизма, но ранното установяване и терапията могат да помогнат на детето да развие своя потенциал. Няма един вид аутизъм, а много. Няма двама еднакви ученици с аутизъм.

                 За първи път аутизмът е описан през 40-те години на 20. век, когато са формулирани три конкретни, основни, характерни увреждания (триада), които се наблюдават широко при лица с това увреждане  - ригидност на мисленето и поведението (ограничено въображение и въображаема игра); ограничена вербална и невербална комуникация (липса на истински двупосочен обмен, слабост в разпознаване на чувствата или гледните точки на другите); крехки или липсващи социални връзки (с отчужденост или безразличие към създаването и поддържането на такива). 

               Терминът аутизъм се появява за първи път през 1968 година във второто издание на наръчника на Американската психиатрична асоциация за диагностика и класификация на психичните разстройства (DSM II). Във времето дефиницията се е променяла многократно, паралелно на натрупването на данни и интерпретирането им.

Признаци  за аутизъм

      Признаците при аутизъм могат да бъдат разнообразни и да се проявяват в различна степен - проблеми при взаимодействие, игра и връзка с другите хора; малък зрителен контакт с другите; необичайни и повтарящи се движения като пляскане с ръце, въртене или почукване; забавяне на етапи на развитие или загуба на вече постигнати етапи; обучителни затруднения; игри с играчки, които изглеждат странни и повтарящи се; нисък мускулен тонус и тромавост; лошо пространствено усещане.

      Характерно за комуникацията е ехолаличната реч, невъзможност за поддържане на диалог, невъзможност за овладяване на лично местоимение, втренчен поглед, жестикулиране, нарушена невербална комуникация. 

      В подението се наблюдават двигателни стереотипи, агресивно и автоагресивно поведение, особени хранителни навици, необичайни реакции на студ, болка, удар, повишена тревожност, проблеми със съня. 

      В социалните взаимовръзки се наблюдава понижен или липсващ социален интерес; липсва инициатива за свързване с другите; наблюдава се липса на имитативна способност; отчита се липса на емоционална реакция при среща с познати. 

     Речевото развитие е повлияно в различна степен - от пълно отсъствие на реч до изпреварващо езиково развитие, но речта не служи като средство за комуникация.

Разпространение на аутизма

     Честотата на лицата с аутизъм е около 40 на 10 000 деца. Разпространението стабилно нараства по целия свят. Аутизмът се среща пет пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Около 30% от децата с аутизъм имат интелектуално увреждане, 25% са в граничния диапазон, а 45% от тях имат средни и над средните интелектулни способности. 

    Причини за появата на аутизъм: има силна генетична обусловеност, която не може да се предотврати. Влияние оказват обаче и употребата на медикаменти по време на бременността, напреднала възраст на родителите по време на зачеването; наличието на мутации в яйцеклетките и сперматозоидите; излагането на новороденото на токсини.

Диагностика на аутизма

       Ранната диагностика и интервенция на аутизма са изключително важни, тъй като могат да помогнат за модулиране и подпомагане на развитието на детето, така че то да разгърне пълния си потенциал и да подобри функционалността си.           

      Не съществуват физически тестове за диагностиката на аутизъм. Всяко дете с аутизъм е различно. При всички аутистични деца се наблюдават обаче някои общи черти - затруднения при контактите с другите; трудно проговаряне; трудно съжителство с родителите и значимите други; стриктно придържане към установения ред; гравитиране около предметите и темите, които аутистът харесва. Диагнозата се поставя след преглед на поведението и историята на развитието. 

      Диагностиката на аутизма преминава през няколко важни етапа: наблюдение по време на неструктурирана сесия на диагностична игра с детето; оценка на развитието; интервю с родител; оценка на текущото поведение; оценка на адаптивните и реалните житейски умения. 

• Модифициран чек-лист за аутизъм до 3-годишна възраст - ревизирана версия с проследяващо интервю.

    Чертите, свързани с аутизма, се наблюдават у детето още преди да е навършило 3-годишна възраст, макар че проявите и интензивността им може да варират при различните деца. Ранните черти на аутизма включват: липса на усмивка и социална отзивчивост; прекомерна или недостатъчна чувствителност към сензорни стимули като допир, вкус, мирис, шум; липса или лош на зрителен контакт - контакт с очите между хората; неспособност за развитие, поддържане или разбиране на човешките взаимоотношения; не отговаря на името си, въпреки способността си да чува; трудности в общуването - използват малко или никакви думи до 2-годишна възраст; не използват жестове за съобщаване на своите мисли и нужди; повтарят само произволни фрази, които са чули по телевизията или от други хора и не им служат за самоизразяване на мисли и нужди; не гледа в очите събеседника, дори когато е помолено да го направи; никога не започва взаимодействието, разговора с другите хора; използват думите по нетрадиционен начин или не разбират правилно значението на употребените думи.   

        Ранните белези за наличие на аутизъм включват следните черти: 

• видима е липсата на комуникация; 
• наблюдава се ехолалия - повтаря реплики, звуци, които е чуло - в същия ред, със същия тон, които аутистичното дете използва като успокояваща стратегия срещу сензорните предизвикателства; като опорен инструмент в случаите на затруднения да формулира собствени оригинални изказвания;
• взаимодейства по необичаен начин с предмети, играчки и потенциални другари за игра - аутистите предпочитат да играят сами, изискват другите да взаимодействат с тях по определени, предвидими начини; предпочитат да подреждат предмети, вместо да ги използват за интерактивна игра; играят по един и същ начин с едни и същи играчки отново и отново; наблюдава се паралелна игра - две деца, стоящи близо едно до друго, но не взаимодействат помежду си, докато играят;  
• постоянно пляскане с ръце; 
• обсесивен интерес към тема или предмет; 
• нарушения на сензорната обработка могат да се проявяват в две направления - сензорно избягване или сензорно търсене. При сензорното избягване може да се наблюдават непохватност или липса на координация; интензивна чувствителност към докосване, звук, вкус, миризма - лесно се стряска от силен шум или внезапни движения; емоционални изблици и сривове; фокус и проблеми с вниманието; нисък праг на болка; придирчиво хранене; чувствителност към миризми; чувствителност към материята на дрехи или етикети. При сензорното търсене могат да се наблюдават проблеми с поведението - блъскане в хора и неща; неспособност да седи неподвижно;висок праг на болка; трудно заспиване; дъвчене на дрехи, предмети; проблеми с разпознаването на личното пространство; търсене на визуална стимулация като електроника или игри; въртене, люлеене, подскачане; трудно задържане на ръцете до себе си, без да докосват предметите наоколо; 
• агресивни реакции - внезапно избухване или удряне на главата при промяна на рутината.

В терапията може да бъде включен медикаментозен подход - антидепресанти, които намаляват честотата и интензитета на стереотипното поведение, тревожността, безпокойството, гневните изблици, агресивното поведение; антипсихотиците, които намаляват хиперактивността, раздразнителността и ритуалните самонараняващи поведения; стимуланти, които подобряват концентрацията, намаляват хиперактивността; антиконвулсанти - намаляват припадъците.

В терапията се включва и диета - идентифицират се храните, които причиняват гастроинтестинален дистрес; ограничават се храни, които влияят на тежестта на проявление на симптомите - захар; осигурява се подходящ здравословен прием на храни и навици за хранене.

Поведенческата терапия допринася за увеличаване на положителните поведения и намаляване на отрицателните поведения.

Говорна терапия - насочва се към подобряване на вербалните и невербалните комуникативни умения.

Аутизъм в класната стая

• Изработване на качествена, съдържателна и специализирана за конкретния случай програма за обучение.
• Осигуряване на подкрепа в класната стая.
• Умело използване на специфични методи на обучение.
• Координиран екипен подход.
• Модифициране на средата.
• Включване на родителите.
• Осигуряване на социална подкрепа и положително отношение от всички участници в средата.
• Периодична оценка на процедурите за включване.
• Осигуряване на допълнително време за стандартни задачи.
• Осигуряване на възможност да решават тестове в отделна зона, далеч от разсейващи фактори.
• Да се осигури високо структурирана среда в класната стая, да се установи дневна режим на рутина и тя да се отстоява най-последователно.
• Да се осигури подкрепа - придружител или помощен учител, в рамките на класната стая.
• Да се увеличи количеството на илюстративния материал - снимки, демонстрации, защото аутистичното дете учи по-добре чрез тях.
• Трябва да се ограничат дългите устни инструкции.
• Трябва да се осигурат писмени инструкции или визуални знаци с определено съдържание, което е установено с детето.
• Необходимо е да се прилага награждаваща правилното поведение стратегия чрез награждаване на това поведение.
• Ако ученик с аутизъм е зает с поведение, което представлява риск за него или заобикалящите го, незабавно трябва да се осигури помощ. Следва се кризисният протокол на училището. Не бива да се пренебрегва никоя кризисна ситуация, включваща заплахи за самоубийство или нараняване.
• Възможно е да позволи на ученика да използва тапи за уши, ако класната стая е прекалено шумна за него.
• Вместо звукови сигнали за начало и край на една дейност, трябва да се използват визуални сигнали.
• Опитайте се да изключите флуоресцентните и ярки светлини.
• Осигурете предварително предупреждение, ако в клас ще се изпускат някакви силни миризми. Позволете на ученика да седне до отворен прозорец, който помага за разсейването на силите миризми.
• Осигурете "зона за отдих", където детето аутист може да се отпусне и да си почине. Това може да е определен ъгъл от класната стая, в който той може удобно да се настани, когато се почувства тревожен или стресиран. В тази зона детето може да бъде ангажирано в някаква любима за него дейност, която то изпълнява самостоятелно.
• Осигурете "време за споделяне" в класната стая - децата от класа да обсъждат интересите си, а другите деца да практикуват активно слушане.  

• Матанова, В. (2007). Аутизъм. Диференциална диагноза. София: Софи-Р.
• Наръчник за обосновано включване на деца аутисти в училищната среда
• Робледо, Д., Хам-Кучарски, Д. (2007). Аутизмът. Отговори на най-важните въпроси. София: ЛИК.
• Уилямс, К., Райт, Б. (2013). Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер. София: Изток - Запад
• Циркова, Д. и др. (2022). Аутизъм и детска психоза. Сборник.