Тази сутрин Дядо Коледа се събуди много радостен. Предстоеше най-сладката част от неговата работа. Много дни и нощи той се труди, за да успее да подготви дарове за всички добри хора по света. Не беше сам. Джуджетата всеки ден му помагаха. Те научаваха от добрия старец какво трябва да подготвят и много внимаваха да не объркат.

          Добрият човек беше щастлив. След седмица щеше да дойде Коледа. Усмихннат влезе в работилницата. Там всички джуджета работеха усърдно. Странно! Най-ниското джудже се беше заело да прави най-високата играчка. Дядо Коледа си помисли: "Как е възможно това? Не му ли е трудно?!"

         - Ники, ще успееш ли да се справиш?! - загрижено попита Дядо Коледа. 

         - Разбира се. Винаги съм успявал! 

         - Но този замък е три пъти по-голям от теб!!!

         - Може да съм малък, но три пъти по-бърз от теб!  Докато ти мигнеш, аз ще съм сложил кулата. Докато ми помахаш за поздрав, а ще съм изградил кралските градини!

         - Значи докато завърша това изречение, ти ще си приключил замъка? - рекъл учудено Дядо Коледа.

         - Ами, ето, погледни! Готов съм! 

          Дядо Коледа остана изумен. Пред него се разкри големия замък - с триста зали и десет кули. Царските градини били пълни с растения, фонтанчета и голяма конюшня. Навсякъде се виждали пауни, зайчета и кралски котки.  

         - Това е подаръка за Диди, нали?!

         - Да, за най-доброто дете на света! 

        Двамата се усмихнаха и си намигнаха приятелски. 

        Да,  денят се очертаваше да бъде прелестен.