.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

..

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

..

..

Дете: На 3. март 1878 година, в едно малко градче - Сан Стефано, мечтата на българите за свободна България се сбъдва. Подписан е Санстефанският предварителен мирен договор.

Дете:  Той слага край на Руско-турската война. Договорът предвижда появата на автономно българско княжество. Българската държава възкръсва за нов живот след 482- годишно отсъствие от картата на света! 

Дете: Дълъг е пътят до възкресението! Изминал е близо петвековен злокобен исторически период, изпълнен с човешка мъка и страдания.  Период, белязан от сериозни изпитания на духа и вярата.

. 

Дете: Османското владичество променило коренно живота на българите. Те живели под господството на султана. Османците се превърнали в техни господари. Наричали българите рая. Събирали непосилни данъци, най-омразният от които бил кръвният данък. Налагали мюсюлманската вяра с насилие и жестокости.  .

Дете: Но чуждата власт не сломила българския дух! Устойчивостта на българина се кореняла в дълбоката обич към родната земя и език. Здрава била народностната основа. Крепяла се на привързаността към семейството и рода, на предаността към българския език и традиции, на упорството в отстояването на християнската вяра. Сънародниците ни чувствали, че ако успеят да опазят българските духовни ценности, ще достигнат онези по-добри исторически времена, в които ще успеят да преживеят заветната българска свобода.

Дете: Съпротивата на българите никога не е преставала. Свободата ни е достигната с люти борби и рани! Много са храбрите синове на България! Техните гордо туптящи сърца винаги са ни пазили!

Дете: От клетия Батак - окъпан с кръв, до Шипка - най-българският връх,

      народът извървял търпеливо пътя си към Свободата. Историята пази спомени за въстания, за хайдушки движения, за националноосвободителното движение, за Априлското въстание, за Руско-турската война.

Дете: И днес Балканът помни огньовете хайдушки, знамената вехти и думите мъжки “Свобода или смърт юнашка!”

Дете:  Дръзките войводи намерили дом в усойните планински дебри.  Планините станали не само дом, превърнали се в майки, закрилници  на храбрите български сърца! 

Дете:  От народните песни, легендите и преданията знаем имената на легендарни хайдути, които са оставили трайна следа в народната памет и  са защитавали народа ни от произвола на османците. Помним Петко войвода, Дельо войвода, Вълчан войвода - онзи дето щял със съкровище да възнагради руския император, за да го убеди да освободи България! 

Дете: Млади дружини, последвали вярно бунтовните знамена на българските войводи. Знаем за четите и съдбата на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа.

Дете: Паисий ни завеща да тачим историята; да знаем делата на нашите предци; да се гордеем и пазим българския език и род. 

Дете: Виждаме яркия плам в очите на Раковски, докато съставя план за освобождение на българските земи, убеден, че българските чети са способни да ни избавят от османския гнет.

Дете: Вярваме на думите на Апостола на свободата, отдал живота си и проповядвал, че свободата на България трябва да се извоюва с участието на целия български народ. 

Дете: Чуваме как отеква Първата пушка на Калъчевия мост в Копривщица, възвестяваща началото на Априлското въстание.

Дете: Ехти конският тропот на Хвърковата чета на Бенковски, летяща стремително да вдига на бунт селата.

Дете: Виждаме нежните ръце на Райна Княгиня да везат дръзновено знамето на .свободата.

Дете: Хиляди българи оказват последна съпротива и с вяра срещнат своя сетен дъх, отбранявайки се от османците в училища, църкви и манастири по време на Априлското въстание..

Дете:  Българите взели съдбовно участие чрез дружините на Българското опълчение и в Руско-турската война. Получили бойното си кръщение при отбраната на Стара Загора. 

Дете: Опълченците изнесли и основната тежест от августовските боеве при Шипка. Удържали позициите и попречили на армията на Сюлейман паша да се съедини с войските на Мехмед али паша и да подпомогне войските на Осман паша в Плевен.

Дете: Нека словата на Ботев и днес да бъдат наша молитва:

Вдъхни всекиму, о, боже!

любов жива за свобода!

Песента “Вятър ечи” - 4. В клас

https://www.youtube.com/watch?v=V0lw5UDsXq8

Вятър ечи, Балкан стене,

сам юнак на коня (2)

с тръба зове свойте братя:

всички на оръжие! (2)

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие! (2)

Който носи мъжко сърце

и българско име, (2)

да препаше тънка сабя,

знаме да развие! (2)

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие! (2)

“Обесването на Васил Левски” - 4. Б клас

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

“Къде си вярна, ти любов народна” - 4. Г клас

https://www.youtube.com/watch?v=ypAiQZDTTlc

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде блестиш ти, искра любородна?

Я силен пламък ти пламни,

та буен огън разпали

на младите в сърцата,

да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,

противу турци да стоим насреща!

Да викнем всинца с глас голям

по всичкия Коджабалкан:

голямо, мало, ставай,

оръжие запасвай!

За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава

да си пролеем вси кръвта,

да си добием волността

от нашите тирани,

неверни мюсюлмани!

“Опълченците на Шипка” - 4. Г клас

Дете:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; 

Дете:                                          нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;

Дете:
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!

Дете:
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;

Дете:
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;

Дете:
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

Песента “Боят настана” - 4. Д клас

https://www.youtube.com/watch?v=sdSSjAqG__Q

Боят настава, тупкат сърца ни - 

ето ги близо наште душмани.

 Кураж дружина - вярна, сговорна,-

 ний не сме веке рая покорна. /2/

 Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода - 

бой за чест и свобода, за мила рода. 

О, майко моя, родино мила, 

земя си красна, райска градина. /2/

Нека с тоз удар врага да смажем,

 нека му гордо, братя, докажем, 

че сме строшили мръсни окови, 

че сме свободни, а не робове.  /2/

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода - 

бой за чест и свобода, за мила рода. 

О, майко моя, родино мила, 

земя си красна, райска градина. /2/

“Опълченците на Шипка” - 4. Д  клас

Дете:

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.

Дете:
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”

Дете:
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.

Дете:
Върхът отговаря с други вик: ура!

Дете:
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.

Дете:
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Дете:
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.

Дете:
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

“Стани, стани, юнак балкански” - 4. А клас

https://www.youtube.com/watch?v=NPePhJL_3zg

“Опълченците на Шипка” - 4. А клас

Дете:
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.

Дете:
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”

Дете:
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!

Дете:
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
 

Дете:

“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”

Дете:
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
 

Дете:

Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…

Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
 

Дете:

Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

Дете:

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

“Шипченският лъв” - 4. Б клас

https://www.youtube.com/watch?v=dfxv-i64Ls4

Има на Балкана

връх един голям..

Свободата наша

е изгряла там!

Свободата! /2/

Там се е проляла

много свидна кръв,

там стои на стража

шипченският лъв! /2/

Наберете цвете

и стаете дъх,

накичете с китки

шипченския връх /2/

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.