Извънкласното четене
Скоростта на четене може да бъде измерена чрез два подхода: изчисляване на сумата от думи, прочетена за единица време (например за 1 минута) или отчитане на времето, необходимо за прочитане на текст с точно установен брой буквени и други символи. Добрата скорост на четене в началните класове, според П.Редозубов и М.Баев, е темпът на разговорната реч (120 -160 думи в минута).
Съдбоносни за изразителното четене са както задълбоченият литературен анализ на произведението, така и целенасочената работа в обучение на изразително четене, която включва точно определяне на изпълнителските задачи, мотивиране за изразително четене, работа над изразните средства и упражнения в изразително четене.
Четене с разбиране и етапите на възприемане на прочетеното:
Разбиране – разбиране за съдържанието и какво авторът влага в думите.
Тълкуване – разбиране за инвестираните послания, мотиви и чувства.
Реакция – изразяване на съгласие или несъгласие с писателя.
Приемане – ако смятаме, че идеите са ценни, търсим приложението им в живота.
Като финална част от упражняването в писане и доброто познаване на текста в обучението на четвъртокласниците се поставя акцент върху преразказа (сбит и подробен) на литературното произведение. Упражнява се умението да се предаде съдържанието на чужд текст, но със свои думи. Вниманието се фокусира върху времето, героите, последователността на развитие на случката и финала на приказката. Преди започване на преразказа учениците се предразполагат да съставят опорен план. Обръща се внимание как да бъдат преразказвани думите на героите и кои глаголни форми трябва да бъдат приложени - да завършват на -л, -ла, -ло, -ли. Обръща се внимание на правописа на думи с правописни особености и начините за проверка. Напомня се, че ако се съмняваме в правописа и не можем да открием начин да го проверим с правило, проверяваме думата в правописния речник. Упражняват се както сбит, така и подробен, както устен, така и писмен преразказ.
Списъци за извънкласно четене в начален етап можеш да прочетеш тук.