Диктовки за четвърти клас
Повлекана и Бързоходко
В долчинка, която била обрасла с храсталаци, живеели уютно и спокойно костенурка и таралежче. Повлекана била твърде поспалива и ленива. Тя обичала да похапва охлювчета и полуизгнили плодове. Бързоходко винаги бил припрян. В своето меню, той предпочитал да включва гущери и грозде.
Приятелите дирели вечерята си заедно. Пъдпъдъците, свраките и косовете им се присмивали, заради бавния вървеж. Двамата другари се престрували, че не чуват подигравките. Отминавали безмълвно закачливите си съседи. Скитали се цяла нощ из близките лозя в търсене на своята прехрана.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Емилиян Станев - "През води и гори".
Старият щърк
Наведоха глави птиците. Сбогуваха се мълчаливо. Чу се пърхане на стотици криле. Ятото бавно се издигна. Закрепи се за миг в синьото небе. После се нареди в голям триъгълник и полека се понесе в хоризонта. Само едно бяло петно остана в посърналото поле. След миг то се развижи. Вдигна се и кацна на един селски покрив. Старият щърк отиваше да прекара последните си дни в гнездото, дето се бе родил.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Константин Константинов "Старият щърк".
Неприятна задача
Том се появи на тротоара с кофа бяла боя и четка с дълга дръжка. Огледа изпитателно оградата. Доброто му настроение изчезна и отстъпи място на дълбока печал. Животът му се стори безсмислен, а живеенето - тежко бреме. Той въздъхна, натопи четката и я прокара по най-горната дъска. Повтори операцията, после пак. Сравни нищожната боядисана ивица с необятната като континент небоядисана ограда. Седна обезсърчена на един пън.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Марк Твен - "Том Сойер".
Медената пита
Имало едно време една бедна жена с едничко дете - момченце. Живеели си те в сиромашка колиба. Били самички в целия свят и с труд се прехранвали. Един ден майката се разболяла тежко. Тя повикала момченцето при себе си. Казала му, че трябва да гони медената пита по света. Уверила го, че щом я стигне - ще бъде щастлив.
Добрата жена се разплакала, целунала момченцето и го пратила до гони късмета си. Когато то тръгнало, пред него се мярнала бяла, голяма и лъскава пита. Тя се търколила бързо напред. Момченцето припнало след нея. Изобщо не подозирало, че гони своя късмет.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на К. Константинов -"Медената пита".
Пръстеното петле
Пръстеното петле видя за пръв път белия свят, когато го извадиха от пещта. В нея се бе изпекло то.Щом съзря хубавата зелена земя и огненото слънце, то пожела да запляска с криле и да кукурига. Бързо се сети, че никак няма да е прилично да го направи. Затова се изправи мълчаливо и загледа гордо своите пръстени другарчета.
По-късно една ръка нежно го взе, обви го със слама, сложи го в един сандък и го занесе на панаира. Там го постави редом до други паници и гърнета, които блестяха под слънцето, нашарени със сини, червени и зелени краски.
Радваше се малкото пръстено петле на всичко наоколо. Кимаше на всеки минувач, за да го поздрави. Скоро при него се спря Ванката. Той подаде пари на продавача, грабна петлето и веднага го наду. След това момченцето събра махленските си другари и им показа петлето. Всички го гледаха с учудване и завист.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на К. Константинов -"Пръстеното петле".
Лика-прилика
Отгледа Мишана хубав и мъдър син. За нея той беше най-специалният син на Земята. Когато дойде време да го ожени, Мишана се замисли каква снаха трябва да търси. Тя искаше хем да е по-горна от тях, хем да е прилика на нейния син.
Дочу мишката, че Слънцето е най-горно на света. Тръгна към него, за да поиска дъщеря му за снаха. Слънцето я насочи към Облака, защото бил по-горен от него.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Константин Константинов -"Лика-прилика".
Портрет
Ян Бибиян не приличаше на другите деца от градчето.Той никога не вчесваше косата си. Чорлавата му глава приличаше на изгоряла от слънцето трева. Момчето никога не поставяше шапка върху нея, защото не можеше да се закрепи за повече от една минута.
Никаква дреха не можеше да стои върху набитото и здраво тяло на Ян Бибиян. Тя веднага изгубваше всякакъв приличен вид и цвят. Незабавно получаваше странни лепкави петна. Кал и прах я покриваха, а нейните ръбове се напукваха.
Ян Бибиян не носеше никога обуща. Предпочиташе да ходи бос. Кожата на коленете му беше груба, мазолеста и нацепена.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Елин Пелин - "Ян Бибиян ".
Доктор Охболи и неговите животни
Живял нявга един доктор. Той бил добър и състрадателен. Казвал се Охболи. Обичал животните. В стаята му подскачали зайци. В шкафа му се спотайвала катеричка. На канапето му се разхождал бодлив таралеж. В скрина му си играели бели мишки.
Докторът знаел езика на животните. Всеки изминал ден при него идвали все повече и повече животни. Пристигали костенурки, лисици, кози, жерави и орли. Докторът лекувал всички, никого не връщал. Скоро се прочул и всички го дирели да лекува болежките им.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Корней Чуковски - "Доктор Охболи".
Ането
Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка. Има само едно прозорче. То гледа към равната шир на тихата река. Високият комин на къщичката дими. Снежнобяла завеска скрива светлата къщна стая. Вятърът играе със завеската, когато прозорчето е отворено.
В къщичката има само една стая. В нея са разположени една маса и два стола. До прозорчето е креватчето на Ането. Цялата стая свети от чистота. Ането е послушно момиче. То мете къщата и малкото дворче, мие паниците, подклажда огъня и шие копчетата на дядовото палто.
Дядо Иван се труди в градината. Цял ден копае, присажда и полива краставиците, чушките и зелките. Ходи със запретнати крачоли. Гази студената вода в лехите. Затуй вечерно време си грее краката на огъня. Пие липов чай, защото Ането вари най-сладкия чай на земята.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Ангел Каралийчев - "Ането".
Рибките със златните опашки
Тодора сложи тенджерата на печката да свари картофи. Закипя врялата вода в тенджерата. Картофите почнаха да пукат. Тошко Африкански гледаше с лакоми очи и от време на време протягаше косматата си ръка към Тодора. Искаше да и каже, че е гладен. Зачервената Тодора миеше съдовете и пееше. Щом усети сладкия дъх на врелите картофи, тя извади най-хубавия картоф и се опита да го разчупи. Картофът я парна като въглен. Тя изохка и го захвърли през прозореца.
Тошко туй и чакаше. С един скок се намери долу на градинската пътека. Търкулна картофа, грабна го, помириса го и в очите му светна блаженство. Налапа го целия - небелен. Врелият картоф запали гърлото му. Тошко изрева като ужилен от оса. Размаха предните си лапи и се покатери на ябълката. От върха и скочи на курника, тупна в една цветна леха и стремглаво се хвърли към малкото рибно езеро - да угаси палещия картоф в гърлото си.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Ангел Каралийчев - "Рибките със златните опашки" от "Тошко Африкански".
Дребосъчетата
В един приказен град живееха дребосъчетата. Наричаха се така, защото бяха много мънички. Всяко от тях беше високо толкова, колкото беше висока една краставица. Градът на дребосъчетата бе много красив. Край всяка къща растяха цветя - маргаритки, лайки, глухарчета. Улиците носеха имена на цветя - Улица на камбанките, Алея на лайката, Булевард на синчеца.
Градът беше разположен на брега на поток. Дребосъчетата го наричаха Краставична река, защото по бреговете на потока растяха много краставици.
Отвъд реката се простираше гора. Дребосъчетата си майсторяха от брезова кора лодчици, прекосявяха реката и отиваха в гората за ягодки, гъбки, лешници. Понеже бяха малки, дребосъчетата режеха лешниците с трион. И гъбите режеха така, а после ги занасяха на части до дома си.
Диктовката е съставена от Н. Дармонева.
Използван е текстът на Николай Носов - "Приключенията на Незнайко".
